Сблъсък
- Автор: Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Две млади жени наемат лодка и се отправят към далечен остров, за да открият мястото на сблъсъка и да изяснят мистерията. Но нямат представа в какво се забъркват…
В същото време един учен се натъква на неизяснен източник на силно гама-лъчение в слънчевата система. Скоро обаче намират обезглавения труп на учения, а данните изчезват.
Изображения с висока резолюция, направени от НАСА, разкриват необяснима находка. В кратера Волтер върху една от луните на Марс — Деймос — е дълбоко заровена някаква структура с очевидно изкуствен произход. Бързо изчисление показва, че на всеки 60 часа кратерът върху Деймос сочи към Земята. И в този кратер нещо става… Тайнствената структура като че ли е активирана, а трупащите се на земята разкрития постепенно очертават една ужасяваща картина на предстояща катастрофа с потресаващи мащаби. Уайман Форд и екип от учени разполагат с много малко средства за борба — космическата сонда Орбитър и няколко малки сателита, кръжащи край Червената планета. Нито едно от тези средства дори отдалечено не прилича на оръжие. А 60-те часа неумолимо изтичат…
31.
Докато Аби трескаво изкопаваше камъните от кратера и ги изхвърляше навън, мъглата премина в ситен дъждец. Метеоритът се беше забил на около един фут навътре в скалата под пръстта, изхвърляйки навън смесена купчина от натрошени камъни и кал. Тя беше изненадана от малките размери на кратера — само около три фута дълбочина и пет фута ширина. Дъждът постепенно се засилваше и дъното на кратера започна да се превръща в каша, кална локва смесена с натрошена скала.
Аби изкопа едно доста голямо парче, избута го до ръба на кратера, Джаки го пое и го извади навън.
— Толкова камънаци се събраха тука — каза Джаки. — Как ще разберем кой е метеоритът?
— Повярвай ми, веднага ще разбереш. Той е направен от метал — метеоритно желязо.
— Ами ако е много тежко и не успеем да го вдигнем?
Аби откърти още един камък от дъното, повдигна го и го изхвърли отвън.
— Ще измислим нещо. Във вестника пишеше, че е сто фунта.
— Във вестника пишеше, че може да е около стотина фунта.
— Колкото по-голям, толкова по-добре. — Аби почисти няколко дребни камъка и изхвърли навън три-четири лопати лепкава кал. Докато работеха, ръмежът се превърна в постоянен дъжд. Дори дъждобранът не успя да я запази и скоро стана вир-вода. Студена кал влизаше в ботушите й и накрая краката й вече жвакаха звучно при всяка стъпка.
— Донеси кофата и въжето от лодката.
Джаки изчезна в мъглата и се върна след пет минути.
Аби завърза въжето към дръжката на кофата и я напълни я кал, която Джаки издърпа и изхвърли, след което спусна кофата обратно за следващото пълнене.
Аби изпъшка, след като изпрати нагоре следващата кофа. Взе лопатата и я заби в калта. Ръбът й удари в камък.
— Това отдолу е твърда скала. — Продължи да сондира. — Метеоритът трябва да е тук долу, някъде сред натрошените камъни.
— Значи колко е голям?
Аби се замисли за миг, пресмятайки на ум. Каква беше относителната плътност на желязото? Седем хиляди и нещо.
— Един стофунтов метеорит — каза тя, — ще бъде около десетина, дванайсет инча в диаметър.
— Само толкова ли?
— Достатъчно е голям. — Аби заби кирката между двете половини на един разцепен камък, раздели ги под жвакащите звуци на калта, и ги изтика нагоре. Беше омазана до ушите с кал, а дъждът се стичаше във врата й, но на нея не й пукаше. Тя беше на път да направи откритието на живота си.
Ранди Уърт зави обратно капака на двигателя и избърса мазните си пръсти. Обърна се на другата страна и освети с фенерчето си двигателния отсек — всичко изглеждаше нормално, нямаше никаква следа от работата му. Той постави люка на мястото му и го притисна добре, след което забърса всички следи от пръстите си.
Прибра инструментите в раницата, закопча я и я метна на рамо. Изправи се и се огледа внимателно, търсейки някоя забравена следа от присъствието му. Всичко беше чисто. Той провери настройките на двигателя, прекъсвачите и часовника, за да се увери дали всичко е така, както го беше намерил.
Измъкна се от рулевата кабина и се ослуша за звуци откъм острова. Дъждът барабанеше по покрива и пляскаше по водата на океана, но въпреки това той можеше да ги чуе как копаят, звънтенето на желязо при удара в камък, развълнуваните гласове. Като че ли щяха да бъдат заети още доста време.
Той отиде на кърмата, развърза лодката си и скочи в нея. Кожата го сърбеше, по скалпа му пъплеха разни работи и нещо странно се случваше с очите му. Спешно имаше нужда от дрога. Беше работил здраво — беше си я заслужил. Натисна здраво греблата, толкова силно, че те изскочиха от гнездата си. Проклинайки, с треперещи ръце, той ги пъхна обратно и загреба. Скоро „Марея“ изчезна в мъглата и след няколко минути собствената му лодка изскочи през очите му, покрита с ръжда и омазана с масло.
Той се качи на борда и се спусна в малката каюта, където държеше лулата и метамфетамина. Извади една бучица с треперещи пръсти, опита се да я пъхне в лулата, изпусна я, изруга, наведе се да я вземе и най-накрая успя да я натъпче и да я запали.
Ох, мамка му, колко беше хубаво. Той се излегна назад със стон, усещайки члена си толкова твърд от притока на кръв, и в главата му се завъртяха картини на това, което щеше да причини на двете кучки, когато ги спипа.
Аби продължаваше да пълни кофата с кал и да изхвърля навън камъни, постепенно изчиствайки дъното на кратера, където беше пропуканата скала. Дъждът не спираше, дори се засилваше, и тя започна да чува вълните, които се разбиваха в камъните в подножието на хълма. Надигаше се буря — трябваше да свършат по-бързо.
Тя изкопа един изключително голям камък и Джаки слезе при нея, за да й помогне да го изтикат от дупката. Заби лопатата няколко пъти, след което падна на колене и бръкна с ръце в студената кал.