Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Златната мощехранителница — в цялостния си вид — представляваше миниатюрна църква с вдлъбнати арковидни прозорци и библейски сцени от злато, рубини и смарагди, изобразяващи моменти от живота на Христос, от преклонението на влъхвите пред него до бичуването му и разпятието.
Грей си сложи латексови ръкавици.
— Тук са се пазели костите? Вигор кимна.
— От тринайсети век. Кат коленичи до Грей.
— Виждам, че вече са проверили за отпечатъци. — Посочи финия бял прах, полепнал по пукнатините в релефните повърхности.
— Отпечатъци не са били намерени — каза Рейчъл. Монк плъзна поглед по вътрешността на катедралата.
— И нищо друго не е било откраднато?
— Извършена е пълна инвентаризация — продължи Рейчъл. — Вече успяхме да разпитаме целия персонал, включително свещениците.
— Може би ще е добре лично да разговарям с тях по-нататък — измърмори Грей. Все още оглеждаше мощехранителницата.
— Жилищата им са от другата страна на двора с галериите — отвърна Рейчъл с безизразен глас. — Никой не е видял, нито чул нещо. Но щом искате да си губите времето, моля.
Грей вдигна поглед към нея.
— Казах само, че „може“ да поискам да говоря с тях. Тя срещна погледа му съвсем спокойно.
— Аз пък останах с впечатлението, че това разследване е съвместно начинание. Ако ще си правим взаимни проверки на всяка крачка, няма да стигнем доникъде.
Грей си пое дълбоко дъх и преброи наум до десет. Разследването едва беше започнало, а вече беше настъпил юрисдикцията по мазолите. Трябваше да се вгледа по-рано в бдителната подозрителност на тази дама и да внимава повече къде стъпва.
Вигор сложи ръка на рамото й.
— Уверявам ви, че ги разпитахме подробно. Сред моите колеги словесната предпазливост често надвива здравия разум и в този смисъл се съмнявам да извлечете нещо повече от нас, още повече че не носите свещеническа якичка.
Монк се намеси:
— Всичко това е супер. Но може ли да ми обърнете малко внимание най-сетне? — Всички погледи се приковаха в него и той се ухили криво. — Ако не се лъжа, попитах дали е било откраднато нещо друго.
Грей с облекчение усети, че вече не е център на вниманието. Както обикновено, Монк му пазеше гърба. Дипломат в телесна броня.
Рейчъл фиксира Монк с безкомпромисния си поглед.
— Както казах, нищо не е било…
— Да, благодаря ви, лейтенант. Но се чудех дали тук не са пазят и други реликви. Реликви, които крадците не са взели.
Рейчъл свъси объркано вежди.
— Помислих си — обясни Монк, — че онова, което крадци те не са взели, може да ни подскаже толкова, колкото и онова, което са взели. — И сви рамене.
Лицето на жената се поотпусна малко, докато тя обмисля ше новата гледна точка. Гневът й постепенно се отцеди. Грей поклати мислено глава. Как го постигаше това Монк? Отговори монсеньорът:
— Извън кораба има съкровищница. Там се пазят реликви от първоначалната римска църква, намирала се тук — тоягата и веригата на свети Петър, както и няколко парчета от Христовия кръст. Също и жезълът на един готически епископ от четиринайсети век и инкрустираният със скъпоценни камъни меч на един курфюрст от петнайсети.
— И нищо от съкровищницата не е било откраднато?
— Всичко беше инвентаризирано — отговори Рейчъл. Очите й все така бяха замислено присвити. — Нищо друго не са откраднали.
Кат беше коленичила до Грей, но погледът й си остана прикован върху другите, които стояха прави.
— Значи са били взети само костите. Защо?
Грей насочи вниманието си към отворения саркофаг. Извади от раницата тънко като химикалка фенерче и огледа вътрешността на златния сандък. Беше гладка. Просто равни златни повърхности. Забеляза по дъното малко бял прах. Дали бе от онзи, латентния? Или изронено костно вещество?
Имаше само един начин да разбере.
Обърна се към раницата си и извади комплекта за събиране на веществени доказателства. Използва портативна прахосмукачка на батерии, за да всмуче малко от прахта в стерилна епруветка.
— Какво правите? — попита Рейчъл.
— Ако това е костно вещество, може да ни отговори на някои въпроси.
— Като какви?
Той се дръпна малко назад и вдигна епруветката пред очите си. Съвсем мъничко сивкав прах.
— Бихме могли да го изследваме за възраст. Да разберем дали откраднатите кости са били на човек, живял по времето на Христос. Или не. Може би престъплението е имало за цел да прибере семейните кости на някой от Драконовия двор. Някой стар крал или принц.
Запечата епруветката и я прибра.
— Бих искал също да взема проби от счупеното стъкло на охранителната витрина. То може да ни насочи към устройството, пръснало на парчета бронирано стъкло. Лабораториите ни могат да изследват кристалната микроструктура за фрактурни модели.