Цар Плъх

— Какъв бизнес? — не разбра Текс.

— С месо, естествено — отвърна Царя и гордо огледа мъжете около себе си. — Днес, приятели, ние влизаме в скотовъдния бизнес — отваряме ферма за плъхове. С мангизите ще си купуваме пилета, а глупаците, нека нагъват Rusa ticus. Ако си държите езика зад зъбите, всичко ще бъде наред.

В бараката се възцари пълна тишина. После Текс плахо се обади:

— А къде ще сложим плъховете?

— В противовъздушното скривалище, естествено.

— Ами ако има бомбардировка? Скривалището може да ни потрябва.

— Ще заградим един ъгъл, колкото за тях. — Очите на Царя светеха: — Помислете си само, петдесетина такива гадинки за продан всяка седмица! Ами че това е златна мина. Нали ги знаете, плодят се като луди…

— На колко време точно? — попита Милър, почесвайки се разсеяно.

— Не знам. Някой знае ли? — Царя почака малко, но всички поклатиха глава. — Добре де, няма ли откъде да научим нещо за плъховете?

— Сетих се! — обади се Питър Марлоу — Ще отидем на занятията на Вексли.

— Къде?

— На занятията на Вексли. Той нали преподава ботаника, зоология и такива неща. Ще го питаме него.

Всички се спогледаха, после изведнъж избухнаха в радостни възгласи. Макс едва не изпусна беснеещото одеяло и на мига го засипа дъжд от викове: „Пази златото, левак такъв!“ — „Стискай здраво, за бога!“ — „Внимавай, Макс!“

— Не се тревожете, държа го! — успокои, Макс духовете и се обърна към Питър Марлоу: — Абе офицер си, ама те бива. Значи тръгваме на училище.

— Не си познал. Ти оставаш тук — отсече Царя. — Имаш работа да вършиш.

— Каква работа?

— Ами да хванеш още един плъх. За чифтосването. Сведенията ще доставим аз и Питър. Хайде на работа!

Текс и Байрън Джоунс се заеха да подготвят скривалището. То бе точно под бараката, дълбоко един и осемдесет, широко един и двадесет и дълго девет метра.

— Идеално е! — зарадва се Текс. — Има място за хиляди от тия гадини.

Само за няколко минути пригодиха удобна врата. Текс отиде да открадне телена мрежа, а Байрън Джоунс тръгна ухилен да търси дървен материал. Спомни си, че е виждал няколко хубави дъски, които уж бяха на едни англичани, но те не ги пазеха много-много, и докато Текс се върне, рамката вече бе готова. С пирони се снабди от покрива на бараката, а чук си имаха взет „на заем“ от един разсеян механик в гаража още преди месеци, заедно с няколко гаечни ключа, отверки и куп други полезни неща.

Щом сложиха вратата, Текс повика Царя.

— Добре — каза той, като я огледа. — Много добре.

— Да си кажа право, изобщо не разбирам как действате толкова бързо! — учуди се Питър Марлоу.

— Ами щом имаш да правиш нещо, хващаш се и го правиш. Друг начин няма.

Царя прати Текс да извика Макс.

Макс пропълзя при тях под бараката и предпазливо пусна плъха в ограденото място. Щом стъпи на земята, той бясно се хвърли да търси изход, дръпна се в един ъгъл и злобно засъска насреща им.