Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
— Какво плъховете?
— Ами чудех се дали не знаете нещо за тях — обясни Царя. Чакаше го доста работа и нямаше намерение да си губи времето на вятъра.
— Той иска да попита дали след като китовете приличат толкова много на хората, не е същото и при плъховете? — намеси се Питър Марлоу.
— А, гризачите са съвсем различни. — Вексли поклати с отвращение глава и добави: — Докато китовете…
— Какво им е различното?
— Гризачите ги предавам пролетния семестър — раздразнено отговори Вексли. — Неприятни същества. Нищо интересно няма в тях, нищичко. Затова пък да вземем например жълто кореместия кит — бързо започна той. — Виж, той е нещо друго — гигантът сред китовете. Повече от тридесет метра на дължина, а теглото му стига до сто и петдесет тона. Най-голямото живо същество на земята — и сега, и в древността… Също и най-силното. А пък половият му живот — продължи той, защото знаеше, че сведения от този род винаги държат класа буден, — половият му живот е истинско чудо. Мъжкият започва ухажването, като изпуска огромни струи вода и бие с опашка по водата близо до женската, която търпеливо го чака на повърхността на океана. После се гмурна дълбоко, засилва се и отново изскача нагоре — грамаден, огромен, гигантски. След това се сгромолясва обратно, а опашката му непрекъснато удря повърхността с оглушителен трясък и разбива водата на пяна. — Той многозначително снижи глас. — После се понася към женската и започва да я гали с гръдните плавници…
Позабравил нетърпението си, дори Царя се заслуша с интерес.
— Изведнъж обаче китът прекъсва ухажването и отново се гмурка — оставил женската задъхана на повърхността, за да не се върне може би никога повече: — Вексли замълча, за да подсили ефекта на думите. — Но не, той не я напуска. Изчезва в дълбините на океана за около час, събира сили и после се стрелва пак нагоре, изскача над водата и пада обратно с гръмотевичен трясък сред огромен фонтан от пръски. Завърта се около самката, притиска я здраво с двете си перки и се наслаждава на любовта и до изнемога.
Вексли също бе изтощен до изнемога от величавата картина на съвкупляващите се гиганти. „Ах, колко щастлив би бил човек да види това, да присъства на този спектакъл и той — едно нищо и никакво дребосъче!“ Майорът си пое дъх и продължи:
— Чифтосват се някъде пред юли, когато водата е топла. При раждането си малкото тежи пет тона и е дълго около девет метра. Помислете си само! — засмя се той. — Девет метра!
Присъствуващите учтиво се усмихнаха и тогава Вексли поднесе вица, който не можеше да не бъде оценен по достойнство:
— И като имате предвид колко е голямо бебето, представяте ли си пък колко му е голяма оная работа на кита, а?
На лицата отново се появиха учтивите усмивки — редовните слушатели не чуваха нищо ново.
Вексли обясни как майката се грижи за малкото цели седем месеца, как го кърми от две огромни зърна, разположени от долната и страна, съвсем отзад.
— Както несъмнено се досещате — съобщи той въодушевено, — продължителното кърмене под вода си има своите проблеми.
— А плъховете кърмят ли малките си? — не пропусна възможността да попита Царя.
— Да — нещастно отвърна майорът. — А различните китове…
Царя въздъхна отчаяно и победен, търпеливо изслуша безкрайните подробности за зъбатите и бъззъбите китове, за амбрата и кашалота, за белия и синия кит, за финвала и нарвала, косатката и гренландския кит, за човковите и бутилконоси китоподобни и китовете-джуджета, за южния кит и за японския, за гладките, гърбавите и като последно — за високочелите китове. Един по един слушателите си бяха отишли и само Питър Марлоу и Царя изчакваха Вексли да свърши. Тогава Царя каза без заобикалки:
— Искам да чуя за плъховете.
— За плъховете! — изохка Вексли.
— Заповядай, запали — почерпи го великодушно Царя.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Ей, момчета, я слушайте сега! — извиси се гласът на Царя сред врявата. Той изчака в бараката да настъпи тишина и постовете да заемат местата си и обяви: — Възникнаха някои затруднения.
— С Грей ли? — попита Макс.
— Не, с фермата — отговори Царя и се обърна към Питър Марлоу, който седеше на съседното легло. — Разкажи им ти, Питър.
— Ами — започна Питър Марлоу — както се разбра, плъховете…
— Давай от самото начало.
— Сериозно ли говориш?
— Разбира се. Кажи, каквото знаем, после всички ще мислим.
— Добре тогава! Значи, намерихме Вексли и той ни каза, цитирам: „Rattus norveqicus, или така нареченият норвежки плъх, познат още под името Mus decumanus …“
— На какъв език приказва тоя? — попита Макс.