Войната на Либърти
- Автор: Груб Джеф
- Серия: StarCraft #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светослав Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на Либърти». Краткое содержание книги:
Майк сви рамене, несигурен колко можеше да разкрие без притеснение на бившия шериф. Най-накрая, той се спря на:
— Тя е имала тежък живот.
— А ние сме я карали лекичката дотук?
— И това е още по-основателна причина, за да я наглеждаш. Пази й гърба. Независимо дали тя го знае или не, въпреки че най-вероятно ще го разбере. Всички се нуждаем от ангел-хранител.
След това, разговорът се завъртя около въпросите кои светове се бунтуваха и какъв ефект щеше да има дезертирането на Дюк върху другите висши военни. Най-накрая, Рейнър си тръгна и остави Майк на приглушената настоятелност на комуникационния център.
Майк погледна към полупразния пакет цигари. Вкусът на първата от тях все още лютеше в устата му.
— По дяволите — каза той, посягайки към пакета и кибрита. — Предполагам, че тук, човек може да се научи да понася абсолютно всичко.
ГЛАВА 11
ШАХ
Играех шах с Арктур Менгск. Редовно губех, между другото. Най-вероятно ще ме завлекат пред някакъв висш съд и ще ми кажат, че това е било престъпление срещу държавата, а аз няма да имам оправдание. Освен, че губех повече, отколкото печелех. Много често Менгск развяваше под носа ми някаква примамка по време на играта, аз посягах да я захапя, само за да осъзная със закъснение, че това ми бе отвлякло вниманието от капана, който ми е залагал.
Цялата човешка война срещу Зергите беше нещо подобно — тя се състоеше от поредица загуби, всяка от които по-унизителна от предишната, защото ние продължавахме да си затваряме очите за това, което всъщност ставаше. Първото предупреждение, че на някоя планета имаше Зерги, обикновено идваше твърде късно — едва когато пълзящото вещество чукаше на вратата ни или Протосите се появяваха със своите кораби като богове на гръмотевицата.
Смятахме, че бихме могли да се спасим от тях. Някои от нас, включително и самия Менгск, си мислеха, че могат да ги контролират. Но всички ние бяхме просто пешки в една гигантска игра на шах.
Не, не бяхме пешки. Плочки за домино. Всяка падаше на свой ред, планета след планета, човек след човек, докато се стигна до най-голямата плочка — онази, наречена Тарсонис.