Войната на Либърти

— Недей да следваш каузи — заяви Майк, поемайки едно болезнено дръпване от цигарата. — Те само ще ти разбият сърцето. Когато идеализмът се сблъска с реалността, в много редки случаи отстъпва реалността. Виждал съм повече добри държавни чиновници, превърнати в политически наемници, отколкото зерглинги.

Между двамата мъже се възцари тишина. Някъде зад тях, заглушеното комуникационно устройство говореше за муталиски и Райфове, за Голиати и хидралиски, и за подобните на морски звезди неща, които наричаха зергски кралици. И за смърт. Непрестанно говореше за смърт.

— Казвал ли съм ти, че някога бях женен? — обади се Рейнър.

Пропастта от обмяната на лична информация зейна широка и дълбока в краката на Майк.

— Не е ставало на въпрос — отвърна спокойно той, надявайки се, че от него не се очакваше да сподели нещо за себе си в замяна.

— Бях женен. Имах и момче. Той беше „надарен“, както те ги наричат.

— Усетих кавичките около думата. Надарен, като подходящ за призрак ли? С псионични сили? Телепат?

— Ъ-хъ. Изпратиха го в специално училище. С правителствена стипендия. Няколко месеца по-късно, получихме писмо. Случил се някакъв „инцидент“ в училището.

Майк бе чувал за подобни писма. За съжаление, когато ставаше дума за работа с телепати, те се срещаха също толкова често, колкото и тревата. Поредната от мръсните малки тайни на Конфедерацията, които рядко стигаха до ефир.

— Съжалявам — каза Майк, защото това беше всичко, което успя да отрони.

— Да. Лиди така и не успя да се съвземе. Тя някакси повехна и същата зима си отиде от грип. А след това, аз се зарових в работата си. Открих, че ми харесва да работя сам.

— Това е един от най-сигурните капани, да се криеш зад работата си — отвърна Майк, поглеждайки към светлинката с надпис „изпращане“ върху комуникационната конзола, която означаваше, че неговият репортаж е бил ретранслиран към нищото.

— Както и да е, просто исках да го знаеш — каза Рейнър. — Сигурно си си помислил, че се държа грубо с Кериган, защото е телепат. Може и така да е. Но аз си имам причини за това.

— Тя също си има проблеми, да знаеш. Те са като на всеки друг и едновременно с това като на никой, когото познаваш. Няма да е зле да й пуснеш малко аванта.

— Трудничко е, когато тя знае какво точно си мислиш.

— Кериган изглежда добър войник — заяви Майк, а нейният образ на носещ смърт дервиш изникна неканен в съзнанието му. — Тя може би е малко пренатегната, това е всичко.

— Аз мисля, че тя е опасна — каза Рейнър. — Опасна за войниците около нея. Опасна за Менгск. И опасна за себе си.