Град от кости
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислав Пенчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Междувременно разследването става абсолютно неконтролируемо. Един от заподозрените изчезва, застрелян е полицай — и случаят влудява Лос Анджелис!
— Не са подредени, но той е на повечето от тях.
Бош направи знак на партньора си да се заеме с разглеждането на снимките, докато той задава въпросите.
— Защо не ми разкажете за брат си и изчезването му?
— Четвърти май, хиляда деветстотин и осемдесета. Не се прибра от училище. Това е всичко. Помислихме, че е избягал от къщи. Споменахте, че сте намерили и дрехи при останките. Баща ми прегледа чекмеджетата му и каза, че е взел дрехи. Това ни накара да мислим, че е избягал.
Бош си записваше в тефтера.
— Споменахте, че няколко месеца преди това се е наранил, докато карал скейтборд.
— Удари си главата и се наложи операция.
— Когато изчезна, взе ли дъската?
— Много отдавна беше… всичко, което помня, е, че беше влюбен в тази дъска. Така че най-вероятно я е взел. Но си спомням със сигурност само за дрехите.
— Обадихте ли се в полицията?
— Баща ми се обади, сигурна съм.
— Не можах да намеря никакъв документ, удостоверяващ, че е имало такова обаждане. Напълно сигурна ли сте в това?
— Аз закарах баща си до полицията тогава.
— В Уилшир?
— Мисля, че да. Не си спомням точно.
— Шийла, къде е баща ви? Жив ли е?
— Живее във Вали. Но напоследък не е добре.
— Къде във Вали?
— Ван Найс. Паркингът за каравани „Манчестър“.
Мястото не беше от приятните за живеене.
— Пие… Откакто Артър…
Едгар подаде на Бош пожълтяла снимка на малко момче върху дъска за скейтборд, с ръце, вдигнати в усилието да пази равновесие, докато се пързаля по тротоара. На самата дъска не се различаваше почти нищо.
— Не се вижда много — каза Бош и понечи да му я върне.
— Дрехите. Блузата.
Бош се вгледа в снимката. Сива тениска с надпис „Солид Сърф“. Бош я показа на Шийла.
— Това е брат ви, така ли?
— Да.
— Спомняте ли си дали тениската, която носи на тази снимка, е била сред дрехите, които е взел?
— Не. Беше толкова… Помня само, че много си харесваше тази тениска.
Не ставаше за солидно доказателство, но все пак думите на Шийла бяха крачка в определена посока. Бош чувстваше как постепенно се приближават към идентифициране. Едгар добави снимката към купчина други, които щяха да поискат да им бъдат дадени временно.
Бош погледна часовника си.
— Ами майка ви?
— Нея… нея вече я нямаше.
— Имате предвид, че е починала?
— Напусна ни. Артър беше трудно дете, от самото начало. Изискваше много грижи и целият товар падна върху майка ми. Не можа да се справи. Една вечер уж отиде до аптеката и просто не се прибра. Намерихме бележки от нея под възглавниците си.
— На колко години бяхте тогава? А брат ви?
— Аз на шест, а Арти на две.
— Запазихте ли бележката от майка си?
— Не. Не исках да ми напомня колко много ни е обичала, но все пак е предпочела да не е с нас.
— А Артър запази ли своята?
— Баща ми му я запази. Даде му я, когато поотрасна. Може и да я е запазил. Той не я познаваше истински и затова му беше интересно да знае повече за нея. Задавал ми е много въпроси. Не можех да му покажа нейни снимки, защото баща ми ги изхвърли, след като тя ни напусна — не искаше да му напомнят за нея.
— Знаете ли какво й се е случило? Дали е жива?
— Нямам представа. И не ме интересува.
— Как се казва?
— Кристин Дорсет Делакроа. Второто име е моминското й.
— Дата на раждане или номер на социална осигуровка?
Шийла поклати глава.
— Вашето свидетелство за раждане у вас ли е?
— Мога да го потърся.
— Оставете, ще го потърсите накрая. Баща ви ожени ли се пак, след като майка ви избяга?
— Не. И досега живее сам.
— Да е имал някога приятелка или някой, който да живее с него?
Тя го погледна с почти безжизнени очи.
— Не, никога.
Бош реши да смени темата с нещо по-малко болезнено.
— В кое училище ходеше брат ви?
— Последното беше „Братята“.
Бош си записа името и подчерта дебело буквата „Б“ — мислеше за отпечатъка на раницата на момчето. Шийла продължи:
— Частно училище за момчета с психически проблеми.
Баща ми го изпрати там. Намира се на Кресънт Хайтс, близо до Пико.
— Имал е психически проблеми?
— Не точно. Изхвърляха го от другите училища, най-вече за участие в побои.
Едгар погледна снимката най-отгоре на купчината.
— Момчето е като вейка. Той ли започваше боевете?
— Повечето пъти. Не се разбираше с другарчетата си. Скейтбордът беше единственото, което го интересуваше. Може би днес биха казали, че има проблеми с концентрирането на вниманието. Предпочиташе да е сам.
— Получавал ли е наранявания, когато се е бил?
— Понякога. Предимно синини.
— Счупвания?
— Не. Просто училищни свади.