Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— Е, е! Изглежда черешката е откъсната — рече Мери, неспособна да прикрие дълбоката завист, която я изпълваше.
— Сега тя ще си навири носа и няма да иска да има нищо общо с такива като нас — добави Кейти.
— Не е така! — възмутено възрази Джейн.
— Добре, тогава ще се присъединим към теб за закуска реши Мери и посегна към храната, която Тафи бе приготвил за дамата на господаря си. Кейти се присъедини към нея и с пълна уста започна да изтъква неудобствата, които ще й донесе новото й положение.
— Нали разбираш, че оттук нататък животът ти що бъде съвсем различен? Повече няма да тичаш из гората и да си играеш с животните. Един нормандец никога няма да ти позволи да се занимаваш и с келтски магии. Незабавно ще забрани всякакви подобни глупости!
— А ако му родиш наследник и де Уорън се ожени за теб, ще имаш всички задължения на една съпруга — злобно вметна Мери. — Никога няма да бъдеш свободна нито денем, нито нощем! Наистина те съжалявам, Джейн.
Джейн погледна таблата със закуската и видя, че е изядена и последната троха.
— Не бихте ли искали да споделите и ваната ми? — предизвикателно ги изгледа.
— Не, благодаря, водата вече е изстинала! — презрително махна с ръка Кейти и двете със сестра й обявиха, че и без това са се задържали достатъчно дълго и вече трябва да си вървят.
Джейн се отпусна в хладката вода. Приказките на сестрите й я накараха да пожелае Линкс де Уорън да напусне Дъмфрис и никога повече да не се върне. Изведнъж си припомни думите на Тафи. Той й каза, че е дошъл кралски пратеник. Може би Линкс наистина щеше да я напусне. Вдигна талисмана си. Може би, ако си го пожелае достатъчно силно, той ще замине и никога повече няма да се върне. Докато държеше камъка в дланта си, мъжественият му образ изплува пред очите й с отчетлива яснота. Внезапно се почувства малко по-спокойна. Линкс де Уорън ще напусне Дъмфрис и тя скоро ще се освободи от него. „Но дали ще се върне?“
Линкс де Уорън невярващо препрочете съобщението. Как е възможно да възникне такъв хаос сред уелските му стрелци, след като отсъстваше едва две седмици? Заповедта на краля бе съвършено ясна. Трябваше незабавно да се върне и да укроти хората си. Уелсците направо заплашваха да се присъединят към шотландците и крал Едуард бе побеснял.
Когато прочете писмото от чичо си, Джон де Уорън, той изруга гневно и осъзна, че в никакъв случай не биваше да оставя бойците си под командването на братовчед си Фиц-Уорън. Те бяха претърпели толкова много загуби, че заплашваха да се присъединят към врага!
Линкс повика управителя на Дъмфрис.
— Призовават ме на предните линии, Джок, и само Бог или дявол знае колко ще продължи битката. Ще оставя съвсем малък отряд да защитава замъка. Близо сте до Локмабън, така че, ако се появи заплаха, можете да поискате помощ от Брус.
— Ще се върнете ли тук, лорд де Уорън?
— Ако не ме убият… Най-тържествено ти обещавам, че ще се върна. Ала струва ми се това няма да стане, преди да заловим Бейлиол и преди шотландците да признаят Едуард Плантагенет за свой крал.
— Е, да се надяваме, че ще е преди зимата — бодро отвърна Джок. — Тогава тук настъпва зверски студ и едва ли ще е възможно да се водят сражения.
— Ще ти оставя пари, за да купиш още добитък. Докато ме няма, изцяло поверявам управлението на Дъмфрис в твои ръце.
По време на обяда в голямата зала Линкс обяви на хората си, че ще се присъединят към армията в Джедбург, на около петдесет мили от замъка.
— Четирима рицари ще останат тук, в Дъмфрис, заедно с десетина стрелци. — Погледът му се спря на сър Джайлс, чиято рана от изгарянето още не бе напълно зараснала. — Бърнард, Елтам, ти и Ройс Кавърли оставате тук. Другите си събират багажа и се подготвят да тръгнем преди да е настъпила вечерта. — Линкс знаеше, че сър Джайлс и сър Хари ще си помислят, че с оставането си заплащат за детинското си поведение, но истината бе, че те бяха най-младите и той чувстваше, че е длъжен да запази живота им.
Тъкмо когато привършваха с обяда, неочаквано пристигна Робърт Брус, начело на голям продоволствен конвой.
— Проверявам пътищата на запад. Най-сигурният и най-бързият начин да се разбере къде биха могли да ни очакват неприятности — ухили се той.
— Аз се присъединявам към армията — сухо рече Линкс.
— Случило ли се е нещо?
— Нищо, с което да не мога да се справя — мрачно отвърна приятелят му. — Ще наглеждаш ли Дъмфрис, докато ме няма? Когато се върна, искам да заваря замъка невредим.
— Казах ти, че Анандейл ще плени сърцето ти — усмихна се Брус.
Линкс продължително се вгледа в приятеля си от детинство.