Знакът на близнаците
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Знакът на близнаците». Краткое содержание книги:
— Вярвам в единия всемогъщи Бог! Ще го погледна в очите и няма да се поколебая!
Монахът от „Ксенопи“ сви лакътя на дясната си ръка и опря цевта на пистолета до слепоочието си. Проехтя изстрел.
— Това е първото ти убийство — каза Тийг небрежно, седнал пред бюрото на Виктор в малкия кабинет.
— Аз не го убих.
— Няма значение как е станало и кой е натиснал проклетия спусък. Резултатът е същият.
— А каква е причината? Влакът! Прокълнатият сатанински влак! Какво съм виновен аз? Кога ще свърши всичко това? Кога ще се махне от главата ми?!
— Този човек беше твой враг. Само това мога да кажа.
— Ако е бил, би трябвало да го знаете, да разберете! Ти си глупак, Алек!
Тийг раздвижи крака с раздразнение.
— Доста груб език. Един капитан не разговаря така с генерал.
— Ето защо с радост бих купил чина ти. Така всичко ще е наред — отговори Виктор и се обърна към документите в картонените папки пред себе си.
— В армията не стават такива неща.
— И само заради това си се задържал. Ако беше някой от моите директори, нямаше да те оставя на работа и седмица.
— Умът ми не го побира! — каза Тийг с изумление. — Седя тук и слушам наставления от едно парцаливо морско свинче, предназначено за експерименти!
Виктор се засмя:
— Не преувеличавай. Правя това, което поиска от мен. — Той посочи папките на бюрото пред себе си. — Да облагородя Лох Торидън. И докато се занимавам с това, искам да разбера как се е озовал тук този монах от „Ксенопи“. Михайлович.
— Е, успя ли?
— Мисля, че да. Тази слабост забелязвам в почти всички досиета тук. В тях липсват точни финансови сведения. Има водопади от думи, истории, оценки… но много малко цифри. Преди да вземем окончателното си решение, ще трябва да поправим този пропуск.
— За какво, по дяволите, говориш?
— За пари. Хората се гордеят с парите си. Те са символ на тяхната продуктивност. Могат да бъдат проследени, потвърдени по десетки различни начини. За тях има документи. Доколкото е възможно, искам да получа финансова справка за всеки доброволец в Лох Торидън. За Петриди Михайлович нямаше подобно нещо.
— Финансова…
— Финансова справка — довърши Виктор. — Това е най-сериозното сведение за характера на един човек. Хората тук са бизнесмени и въобще образовани хора. Мисля, че с готовност ще ни помогнат да получим тези сведения. Тези, които не желаят, ще трябва да подложим на обстоен разпит.
Тийг спусна крака си на пода.
— Ще се заемем с това. Има специални формуляри…
— Ако не — каза Виктор и го погледна, — всяка банка и търговска кантора може да предостави тези сведения. И колкото по-подробни са те, толкова по-добре.
— Да, разбира се. Иначе как вървят нещата? Виктор сви рамене и посочи с ръка купчината папки.
— Бавно. Прочетох ги няколко пъти, сортирах ги по професии и сходни професии, направих някои бележки. Уточних географските райони, езиковите способности. Но само толкова. Не съм сигурен докъде ще ме доведе всичко това. Трябва ми време.
— И много работа — прекъсна го Тийг. — Спомни си, предупредих те.
— Освен това ми каза, че си струва да се направи.
Тийг се наведе напред.
— С теб ще работи един от най-добрите специалисти в службата. Ще ти служи за свръзка през цялото време на представлението. Той е шифровчик. Познава повече кодове и шифри, отколкото всеки десет от най-добрите ни специалисти в тази област. Ужасно решителен е и е истинска акула, когато нещата опрат до бързо вземане на решение. Това, разбира се, ще ти е от полза.
— Все още не.
— Ще ти потрябва по-рано, отколкото предполагаш.
— Кога ще го видя? Как се казва?
— Джефри Стоун. Доведох го със себе си.
— Той е тук?
— Да. И не се съмнявам, че проверява шифровъчното отделение. Искам да е в течение от самото начало.
Виктор не можеше да си обясни защо, но това, което му каза Тийг, го обезпокои. Искаше да работи сам, без да го безпокоят.
— Добре. Предполагам, ще се видим в столовата.
Тийг се усмихна и погледна часовника си.
— Е, не съм много сигурен, че държиш да вечеряш в столовата.
— Човек не вечеря в столовата, Алек. Яде.
— Добре, кухнята е без значение. Имам новина за теб. В сектора е твой приятел.
— Сектора? Лох Торидън?
— Сектора за ранно противовъздушно предупреждение.
— Боже мой! Джейн ли е тук?
— Разбрах го предната вечер. Командирована е от министерството. Разбира се, тя не знаеше, че си тук, докато не й се обадих. Тя е в Мъри Фърт, на брега.