Супернеудачница

Ченгетата много бързо изпълниха цялото жилище. Изгониха свидетелите навън зад вратата, но прикрепиха към тях един млад сержант, който ги развличаше с разговори, докато колегите му си вършеха работата.

— Ние дойдохме при вас веднага след друг случай. По телефона някаква съседка ни каза — „мокра поръчка“ — убийство. Пристигнахме, действително имаше труп. Навсякъде кръв, още някаква течност, вонеше. Започнахме да оглеждаме, оказа се просто някакъв пиян сред купчина боклук. Въргаляше се на пода в собствената си пикня и излят кетчуп. На всичкото отгоре започна и да вика, когато го разбутахме. Даже не се и опитахме да го вдигнем. Нека си лежи, щом така му харесва.

— При нас кетчуп няма — въздъхна Лиза. — Тази жена наистина е убита.

Сержантът кимна и продължи да приказва, като от време на време прекъсваше с ненатрапчиви въпроси, опитвайки се да изясни какво са правили приятелките в дома на убитата. Тоест, той си мислеше, че въпросите му са ненатрапчиви. На практика, момичета прекрасно разбираха всичко. Нека момчето потренира изкуството как се води разпит. В края на краищата не ги затрудняваше, а пък за него щеше да е от полза.

След това ги разпитва старшият оперативен. Той искаше да знае, кой вятър е довял приятелките в квартирата на Емилия Лвовна. Трябваше да повторят същата версия, която казаха пред Костя. Момичетата бяха дошли при покойната по повод погребението на своя близък приятел и съпруг на Лиза.

— Също покойник?

— Разбира се — с достойнство потвърди Лиза. — Аз не погребвам мъжете си живи!

След тази язвителна забележка оперативният се изчерви. Остави ги за малко на мира, но не ги пусна да си ходят.

— Ще чакаме следователя.

Най-накрая се появи и следователят и им зададе същите въпроси за трети път. Сега вече приятелките започнаха да стават раздразнителни и да недоволстват.

— Докога? През цялото време ни питате едно и също. Попитайте нещо по-оригинално!

Следователят не можа да измисли нищо по-оригинално. И ги пусна. Разбира се, обеща им, че ще провери тяхната информация. Като цяло се държа коректно, без да ги заплашва. А и какво да ги заплашва — и за непросветения беше ясно, че Емилия е била убита отдавна. И от доста дълго време лежи на пода в своята баня.

— Убили са я през нощта — подслушаха момичетата думите на съдебния лекар. — В краен случай вчера късно вечерта. Явно нещастната жена е искала да си вземе вана. Даже я е напълнила, сложила е шампоан и соли за вана. Не е подозирала нищо, а в този момент убиецът се е появил зад гърба й и я е ударил по тила. Костите й не са издържали и… с една дума, мигновена смърт. Мисля, че тя даже не е успяла да се изплаши.

Като чуха това, момичетата се спогледаха. Кой е бил в квартирата на Емилия, от кого тя изобщо не се е притеснявала, че даже е решила да вземе вана? Ако знаеш, че в къщата ти има чужд или малко познат човек, едва ли спокойно ще отидеш да разпускаш в горещата вода. През цялото време ще си мислиш, какво ли прави той оттатък?

— Възможно е Емилия да се е канела да се изкъпе във ваната заедно с него.