Супернеудачница

— Случайно бях в колата в твоя двор — произнесе той, гледайки смутената Лиза. — Идвам за пети път, като пълен глупак седя в колата, гледам в телефона си, но нямам сили да се кача. И днес нямаше да го направя, ако ти не ми се беше обадила.

— Защо?

— Кой съм аз сега за теб? — промърмори Артур. — Ти вече си богата наследница. А аз… аз съм само един обикновен полицай на заплата в нещастното…

Но Лиза не му даде повече да говори.

— За мен това не е важно! — звънливо възкликна тя. — Артур! Скъпи мой! Ако всичко е в парите, още утре ще се откажа от тях!

— Ще се откажеш? — слиса се Артур. — Но защо?

— Защото искам да съм с теб! И ако парите са единствената пречка това да се случи, майната им! Нека да ги използват благотворителните фондове!

Артур абсолютно слисано гледаше момичето.

— Лиза! Не вярвам на ушите си! Готова си на това заради мен?

— Разбира се! Разбира се, че съм готова! Съмняваш ли се?

— Лиза!

— Артур!

И младите хора се хвърлиха в обятията си.

Докато наблюдаваше тази наистина романтична сцена, Мариша неволно се просълзи и веднага се разбърза обратно при мъжа си. Да, тя на всяка цена щеше да щади нервите му. Нека да мрънка, но тя все едно щеше да го направи. И не защото така са й казали, а защото сама го иска.

Лиза се венча за Артур в най-красивата църква в Сидни. Тя удържа на думата си. Отказа се от наследството на чичо Грегъри, което й донесе толкова беди и опасности. За него бяха организирани благотворителни фондове в Русия, Испания и Австралия — в страните, с които е бил свързан животът на нейния чичо.