![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
След това тя му показа стаите на първия етаж. Госпожица Мили се присъедини към тях. Тя бе толкова женствена, тази Мили, червената и? коса на старомодни ситни къдрици около лицето и?, пръстените с диаманти по ръцете. Заведе го до прозореца да помахат на старата госпожица Бел, която подрязваше розите с огромна ножица с дървени ръкохватки.
Карл му обясни, че Деидре ще отиде при сестрите от «Светото сърце» веднага щом там се отвори място. Толкова съжалявала за тази глупава суматоха в «Свети Алфонс» и, разбира се, те щели да оставят момичето у дома, щом така искала сестра Бриджит Мари.
Отчето понечи да възрази, но всичко вече бе решено. За тях не било проблем да наемат гувернантка за Деидре - жена, която познава децата, защо не?
Тръгнаха по сенчестите веранди.
- Ние сме стар род, отче - каза Карл, докато се връщаха към голямата гостна. - Дори ние не знаем колко стар. Вече никой не може да разпознае хората от портретите, които виждате тук. - Гласът и? бе полуразвеселен, полуизтощен. - Идваме от островите, само това знаем със сигурност - от плантация в Сан Доминго - а преди това от някакво неясно европейско минало, което вече е напълно изгубено. Къщата е пълна с необясними реликви. Понякога ми прилича на огромна твърда охлювна черупка, която трябва да влача на гърба си.
Ръцете и? пробягаха леко по огромното пиано, по позлатената арфа. Каза, че тя самата нямала голямо влечение към тези неща. Каква ирония, че се превърнала в техен пазач. Госпожица Мили само се усмихваше и кимаше.
А сега, ако отчето нямало нищо против, госпожица Карл трябвало да се връща в центъра. Клиентите я чакали. Излязоха заедно през портата.
- Много ви благодаря, отче!
И така всичко бе забравено, а малкото момиче с бледо личице и черни къдрици си остана в «Свети Алфонс».
Но онези цветя не спряха да тревожат отец Матингли.
Как можеше да си представи тълпа малки момиченца да се катерят по перилата в църквата, за да ограбят олтарите на толкова огромен и впечатляващ храм като «Свети Алфонс». Дори уличните гамени, които бе срещал като дете, нямаше да посмеят да сторят подобно нещо.
Какво мисли наистина сестра Бриджит Мари за случилото се? Дали децата наистина бяха откраднали цветята? Дребната, набита кръглолика сестра го изучава известно време, преди да отговори. После каза «не».
- Отче, Бог ми е свидетел, че тези Мейфеър са прокълнато семейство. Бабата на това дете, наричаше се Стела, разправяше същите истории в същия този училищен двор преди много години. Стела Мейфеър имаше плашеща власт над всички. Под същия този покрив имаше сестри, които се страхуваха до смърт да се спречкат с нея, наричаха я вещица.
- О, стига, сестро - възрази той веднага. - Ние не сме по мъгливите пътища на Типерари, и не търсим призраци.
- О, значи сте чували за това, отче - засмя се тя.
- От собствената ми майка ирландка в Долен Ист Сайд, сестро. Поне десетина пъти.
- Е, тогава, отче, нека ви кажа, че Стела Мейфеър веднъж ме хвана за ръката и докато я държеше, ми разказа всичките ми тайни, тайни, които не бях споделяла с никоя жива душа от тази страна на Атлантика. Кълна се, отче. Случи се със самата мен. Веднъж изгубих у дома един сувенир, верижка с разпятие. Бях още момиче и плаках много. Стела ми описа точно тази верижка. «Искаш си я, нали, сестро?» - каза. И през цялото време се усмихваше мило, също както внучката и?, Деидре, се усмихва на вас сега, по-скоро невинно, отколкото лукаво. «Аз ще ти я намеря, сестро» - каза тя. «Чрез силата на дявола ли, Стела Мейфеър?» - попитах я. «Не, аз не притежавам такава» - рече тя. Но имаше много други преподавателки в училището, които следваха друг курс, и така тя успя да опази властта си над околните, като се налагаше в едно или друго, чак до смъртта си.
- Това са суеверия, сестро! - рече отецът властно. - Ами майката на Деидре? Да не твърдите, че и тя е била вещица?
Сестра Бриджит Мари поклати глава.
- Казваше се Анта, изгубена душа, срамежлива, мила, страхуваше се от собствената си сянка - съвсем противоположна на майка си Стела. Докато Стела не беше убита. Трябваше да видите лицето на госпожица Карлота, когато я погребваха. Имаше същото изражение дванайсет години по-късно на погребението на Анта. А Карл - тя беше умно момиче, винаги ходеше в «Светото сърце». Тя е гръбнакът на това семейство. Но майка и? не даваше и пукната пара за нея. Единственото, от което Мери Бет Мейфеър, се интересуваше, беше Стела. Старият господин Жулиен, чичото на Мери Бет, беше същият. Стела, Стела, Стела. Но Анта, която към края вече бе съвсем полудяла, бе едва на двайсет години, когато изтича по стълбите в старата къща, скочи от таванския прозорец и си разби главата на камъните долу.