Божията формула

— Виж ти! — възкликна Томаш. — Какво е вашето мнение за Мосадък?

— Той е велик човек.

— Но е бил свален от ЦРУ.

— Да.

— Тогава… извинете, нещо не разбирам. Вие работите за ЦРУ.

— Работя за ЦРУ сега, а не през 1953 г. Всъщност дори не съм бил роден по онова време.

— Но как можете да работите за ЦРУ, след като въпросното управление е свалило от власт един велик човек?

Багери махна примирено.

— Нещата се променят. Страната днес се управлява не от просветен човек като Мосадък, а от шайка религиозни фанатици, които я тласкат обратно към Средновековието. — Кимна към въоръжените милиционери, които сновяха пред старото посолство.

— Те са мой враг. Но са враг и на ЦРУ, нали? — Багери се усмихна. — Не знам дали сте чували арабската поговорка: «Врагът на моя враг е мой приятел». Така че в ЦРУ сега са ми приятели.

Таксито зави на ъгъла, поемайки в южна посока, по булевард «Мофате». Колата сякаш се носеше безцелно по улиците и булевардите на Техеран, което стана още по-очебийно, когато свърнаха към «Енкелаб», заобиколиха площад «Фирдоуси» и отново се върнаха на «Енкелаб», само че в обратна посока. Правеха безсмислени обиколки, при което единствено пътуването беше от значение, а може би дори и то не беше важно, разходката като че ли беше само повод, за да се срещнат далече от недискретни погледи.

След като напуснаха района на посолството, иранският великан остана смълчан, загледан в глутницата от коли, препускаща по улиците, истински хищници в нервните ръце на нетърпеливите градски шофьори.

— Получих инструкции от Ленгли — каза Багери накрая, все така загледан в преминаващите коли.

— О, така ли? Какво казват те?

— Не им хареса фактът, че са ви лишили от достъп до ръкописа. Искат да знаят дали не виждате някаква възможност да промените това положение.

— Засега не. Онзи тип от министерството ревностно крие документа под претекст, че се грижи за националната сигурност. Опасявам се, че ако настоявам, само ще събудя подозрения.

Багери откъсна очи от уличния трафик и ги впери в Томаш, свъсил вежди.

— В такъв случай ще си имаме големи неприятности.

— Защо?

— Защото за Америка е недопустимо ръкописът да остане в ирански ръце.

— Но какво могат да направят Съединените щати?

— Има две възможности в ситуации, които представляват заплаха за националната сигурност на Америка. Първата е да се бомбардира сградата, където се пази ръкописът.

— Какво? Да се бомбардира Техеран? Заради някакъв ръкопис?

— Това, драги професоре, не е «някакъв ръкопис». Това са планове за направата на атомна бомба, евтина и лесна за производство. И следователно представлява заплаха за международната сигурност. Ако политически режим като иранския, който е свързан с терористични групировки, успее да разработи технология за производство на евтино атомно оръжие, можете да бъдете сигурен, че хора като Осама Бин Ладен няма да атакуват Ню Йорк с някакви самолетчета. Те ще разполагат с много по-… хм… експлозивни неща, ако разбирате какво искам да кажа.