Божията формула

— И тъй, да видим — започна Томаш, настройвайки се за интензивна интелектуална работа. — Тук има нещо, което ми се струва очевидно. — Обърна листа към Ариана. — Опитайте се да го откриете.

Иранката разгледа ребусите.

— Нямам ни най-малка представа — каза накрая.

— Става въпрос за следното — подхвана историкът. — Да започнем от втория ребус. Несъмнено прилича на шифрован текст. — Посочи буквените съчетания. — Виждате ли? Това не може да е код. Това е шифър.

— Каква е разликата?

— Кодът предполага заместване на думи или изречения. Шифърът означава заместване на букви. Например, ако се условим, че вместо вашето име ще използваме прозвището «Лисицата», това е код. Заместваме името Ариана с кодовото име Лисицата, разбирате ли?

— Да.

— Но ако се условим да заместим всичките а-та с м-та и обратно, то тогава, ако аз напиша Ираини, всъщност искам да кажа Ариана. Само съм заместил буквите. Това вече е шифър.

— Разбрах.

— Сигурен съм, че вторият ребус е шифровано послание. — Поклати глава. — Трудно ще ми бъде да го разшифровам. Нека да го оставим за после.

— Предпочитате да се съсредоточите върху първия?

— Да. Стихотворението ми се струва по-лесно за решаване.

— Мислите, че е код?

— Да. — Потърка брадичка. — Като начало, чуйте как звучат стиховете. Какви чувства ви внушават?

Ариана се концентрира върху четирите стиха.

— Terra if fin, de terrors tight, Sabbath fore, Christ nite — прочете на глас. — Не знам. Звучат ми… зловещо, мрачно, ужасяващо.

— Катастрофично?

— Да, донякъде.

— Видяхте ли първия стих?

— Не го разбрах. Какво означава Terra?

— Това е латинска дума, използва се и в португалския език. Означава Земя, нашата планета. А fin е френска дума, която означава край. Първият стих сякаш допуска възможността за Апокалипсис, края на времената, унищожението на Земята. — Погледна иранката. — Каква е темата на ръкописа?

— Не мога да ви кажа.

— Вижте, темата може да се окаже важна за тълкуването на стиховете. Има ли нещо в ръкописа, което би могло да бъде свързано с катастрофа, криеща риск за живота на Земята?

— Казах ви вече, не мога да говоря по въпроса. Това е конфиденциална информация.

— Но нима не виждате, че трябва да знам това, за да мога правилно да изтълкувам стиховете.

— Разбирам, но не се надявайте да изкопчите нещо от мен. Мога само да предам въпроса на моите шефове и по-точно на министъра. Ако той сметне, че трябва да ви информираме за съдържанието на ръкописа, толкова по-добре.

Томаш въздъхна примирено.

— Много добре, тогава говорете с него и му обяснете проблема. — Отново се съсредоточи върху стиховете. — Да видим втория стих. De terrors tight. Тегне ужас. Пак същият катастрофичен тон. Както и при първия стих, така и тук, при втория стих, интерпретацията би могла да зависи пряко от темата на ръкописа.

— Несъмнено. Всичко това… просто те кара да настръхнеш.