Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
— Както и за любимата ви омерта — кимна полковникът, пропуквайки със ставите на пръстите си. — Този Леонфорте превръща в пари всичко, до което се докопа: не само американско и руско оръжие, в по-голямата си част крадено, но и широка гама лекарствени материали… От невинния аспирин до силните наркотици. Проблемът е, че заловените пласьори мълчат като риби.
— Проблемът има и друга страна — поклати глава Оками. — Сред тези пласьори действат и наши бойци, активната им контрабандна дейност вероятно се дължи на известно недоволство от Якудза… Те също отказват да уличат Леонфорте, единственото, което успях да науча, е едно име — Леон Уоксман. Нищо повече, очевидно човекът зад това име се радва на могъщи протекции.
— От страна на Леонфорте?
Оками само сви рамене. Полковникът въздъхна и затвори, очи.
— Някой трябва да проведе разговор с Джони Леонфорте — тихо каза той.
Честно казано, Оками се безпокоеше само от един определен аспект на ситуацията — факта, че уличните бойци на Якудза престъпват клетвата си за вярност и се обвързват с един „итеки“. Каква е силата на Джони Леонфорте, за да успее да привлече на своя страна толкова много представители на японския подземен свят?
Това беше проблемът на Оками, преди да се срещне с капитана от Военната полиция. Естествено полковникът беше прекалено добре известен, за да си позволи нещо повече от официално посещение на Леонфорте. И двамата обаче бяха единодушни, че едно такова посещение би увеличило проблемите, вместо да ги разреши. Още повече, че най-силната страна на сключеното между Оками и полковника споразумение беше пълната му невероятност в очите на останалите. Изправен пред престъпник като себе си, Леонфорте положително би казал неща, които за нищо на света не би споделил с представител на официалната власт, какъвто се явяваше полковникът…
Голяма част от свободното си време капитан Джонатан Ленърд прекарваше в тясното и претъпкано с мебели апартаментче на жената, с която спеше — една сестра във Военната болница на име Фейт Соухил, с тънко кръстче и умни очи. В допълнение тя разполагаше с крака на манекен и знаеше как да ги показва. Благодарение на този факт не беше дала нито едно нощно дежурство в болницата и беше преотстъпена за неопределено време на един генерал с хронична язва, който я вардеше от странични посегателства с алчността на престъпил обета си отшелник.
Познавайки добре нрава на сицилианците, Оками се съмняваше, че Леонфорте споделя с любимата си своите делови ангажименти. От друга стана обаче, нейното апартаментче беше мястото, от което се издаваха заповедите — в това нямаше никакво съмнение. Следователно съществуваше вероятност от смесване на работата с удоволствието и тази вероятност трябваше да бъде проверена.
Всичко това минаваше през главата на Оками, докато стоеше и чакаше пред отворената врата. Фейт Соухил целуна Леонфорте и тръгна за квартирата на своя генерал. Плъзна се покрай Оками, в ноздрите го удари ароматът на сандалово дърво. Дари го с кратка ослепителна усмивка, потракването на токчетата и бързо заглъхна надолу по стълбите.
— Микио Оками, нали?
— Хай — отвърна Оками и леко се поклони. С периферното си зрение отбеляза, че Леонфорте не отвръща на поклона му. Е, хубаво, той беше свикнал на подобно отношение от страна на окупаторите. В дните след края на войната се научи да не проявява личните си чувства, макар именно благодарение на тях да беше взел участие в бойните действия. Не одобряваше тази война, но беше патриот и искаше да защитава родината си въпреки късогледството на нейните политически лидери. Опази се чист, не направи нищо, което да го включи в списъка на военнопрестъпниците. Затова беше доволен от предложението на Кисоко да го запознае с полковника — Денис Линеър беше единственият човек, който можеше да му помогне в разчистването на стари сметки.
— Влизай — покани го Леонфорте. — Това е Винсънт Алба… — ръката му махна по посока на едър мъжага с тъмни, близко разположени очи на хищник, късо подстригана коса и огромни космати лапи. За разлика от Леонфорте, който беше облечен в униформата на военен полицай, Алба носеше отлично скроен цивилен костюм от скъпа копринена материя. — Разполагай се свободно, чувствай се у дома си… — Леонфорте беше висок мургав мъж с типичната за Средиземноморието привлекателност. Косата му беше гъста и смолисточерна, подстригана късо, според изискванията на устава. Но Оками ясно си я представи дълга и леко накъдрена над челото, като на старите римски патриции.
Седна на крайчеца на мекия диван, а домакинът пристъпи към ниска масичка от полирано дърво, опряна в стената.