Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
Вниманието му беше привлечено от тихата експлозия, главата му се отметна назад. Олюля се и започна да се свлича на колене, сякаш теренът под краката му изведнъж беше започнал да поддава. Дъждът беше много студен, вероятно и земята е покрита с лед…
Слепоочията му започнаха да пулсират, появи се леко главоболие. Нищо повече. Единственото странно нещо беше, че престана да вижда. Не, баща му никога не би го завел на нощен лов… Беше прекалено опасно. Той постоянно напомняше на момчето за опасността, която крие оръжието. Особено когато човек е сигурен, че пее заредено…
Къде съм, запита се Гоунт. В нощната гора. Но къде е татко? Опита се да извика, но от устата му не излезе никакъв звук. Съвсем наблизо екна изстрел, тялото му се люшна назад, в носа го удари миризмата на барут, примесена със сладко-горчивите изпарения на покритата с окапали листа земя. Скоро тя щеше да бъде скована в ледената прегръдка на зимата и всичко щеше да потъне в сън — сърните и яребиците, чинарите и бориките, кленовете и…
Бум!
— За Бога, човече — въздъхна Лилехамър и се наведе над неподвижното тяло. — Нали трябва да имам някакъв шанс за защита срещу обвиненията? — кръвта се смесваше с разлятата бира и образуваше странни шарки върху килима. — Така е прието в Америка…
Монмартър. Хълмът на мъчениците. Енорийската църква се наричаше „Сен Пиер де Монмартър“ и се издигаше северно от площад Тертер — някогашният открит театър, където са гастролирали най-известните парижки актьори. Сега там гъмжеше от проститутки и сутеньори, за които туристическите автобуси бяха като горския мед за изгладнялата мечка.
На външен вид „Сен Пиер“ не изглеждаше особено добре, изобщо не можеше да се сравнява с блестящата си съседка Сакре Кьор. Но вътре гледката беше съвсем различна и Никълъс го знаеше. Църквата е била издигната върху останките на римски храм от VII век. Отначало е била женски манастир, основан от ордена на Бенедиктинците, но след няколко пожара бенедиктинците се преместили на друго място и оставили храма на местните жители.
Никълъс забеляза неясна сянка близо до входа, напрегна взор и разпозна профила на Оками. Наоколо положително имаше съгледвачи, но това в момента беше без значение. Трябваше на всяка цена да се добере до възрастния японец.
Започна да се промъква натам, използвайки за прикритие група немски туристи, които спореха кой пръв да позира пред уличните художници, заели място на тротоара. Откъсна се от групата, когато приближи на десетина метра от фасадата на „Сен Пиер“ и хукна по посока на Оками.
Преодоля разстоянието на няколко скока и го сграбчи.
— Оками-сан!
Оками направи гримаса и се отскубна с неочаквана сила. В следващия миг вече тичаше към навалицата на площад Тертер. Пред Никълъс се изпречи ухилен нигериец и му предложи да купи огромен балон, върху който беше написано „Аз обичам Париж“. Заобиколи го и последва Оками, който вече беше изчезнал сред тълпата туристи и художници със съмнителни умения. Вдигна глава и потърси Челесте на мястото, което предварително бяха уточнили. Тя беше там — на малкото хълмче над църквата, и махаше с ръка в посоката, в която беше изчезнал старецът.
Никълъс рязко се обърна и успя да зърне фигурата му сред тълпата. Впусна се да го преследва, без да обръща внимание на групите немски и японски турнети, които се тълпяха край автобусите си. Оками пое по улица „Корта“, Никълъс изскочи иззад ъгъла точно навреме, за да го види как пресича по посока на „Соулс“ — тясна уличка-стълба, която излизаше от другата страна на хълма.
Оками прескачаше стъпалата по няколко наведнъж, от двете страни на тясната уличка се издигаха внушителни жилищни сгради, ехото от стъпките му беше ясно и отчетливо. Никълъс си даде сметка, че трябва да го настигне, преди да излезе на улица „Коленкур“, която беше задръстена от ресторанти и магазини, а и спирката на метрото беше наблизо. Ако Оками успее да се смеси с тълпата там, вече никой нямаше да бъде в състояние да го открие.
Стъпките им ехтяха по каменните стъпала, ято гълъби се вдигна над главите им. Небето потъмня от плющящи криле.
Отвори танжинското си око, скоро почувства могъщата пулсация на „кокоро“. Мисълта се трансформира в действие, психическите импулси — в жива реалност.
Летеше подир фигурата на Оками, без да го изпуска от очи. Същевременно танжинското му око изследваше околността, търсеше скритата заплаха. Знаеше, че е някъде наблизо и го дебне. Пред очите му отново се появи лицето на месулета от Венеция, ясно и отчетливо, сякаш го беше виждал хиляди пъти. Но нещо в това лице му се стори обезпокоително, не на място. Като немонтиран филмов кадър…