Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
Прелетя през малка площадка и продължи по стълбите отвъд. Разстоянието между него и Оками видимо беше намаляло, но и улица „Коленкур“ беше наблизо, задръстена от коли, автобуси и тълпи пешеходци. Там, долу, започваше огромният град със своите неизброими пътища за измъкване.
Оками се плъзна край двойка влюбени с ловкостта на маймуна, те озадачено погледнаха след него, поклащайки глави.
Но дали това беше Оками? Дори да владее „корьоку“ до съвършенство, той все пак беше твърде стар, за да се движи с такава бързина и ловкост.
В същия миг беглецът се препъна. Беше на няколко метра пред Никълъс, в средата на десетина стръмни: стъпала. Падна по лице, после се претърколи и спря на следващата площадка е глава до парапета.
Никълъс увеличи скоростта, прелетя над няколко стъпала едновременно и се приземи до проснатата фигура. Посегна да го обърне по гръб, в същия миг забеляза странната извивка на брадичката му.
Докосна я с пръст и веднага усети гъвкавостта на гумената материя. Заби пръста си по-надълбоко и кожата започна да се нагърчва като намаслена хартия. Извивката на челюстта се промени и той разбра, че гледа не човешка тъкан, а изключително гъвкава изкуствена материя. Нещо подобно на високотехнологичния силиконов поликарбонат, който хората от неговата експериментална лаборатория бяха създали за проекта „Чи“…
Настоящето се смеси с миналото, изведнъж разбра какво не е било в ред с месулета, навел се да вдигне шапката си на онази тясна венецианска уличка. Бузите му не бяха почервенели от притока на кръв, нали? Разбира се, нямаше начин да почервенеят. Защото и тогава, и сега той е носел маска!
Шокът беше огромен, последиците му несъмнено забавиха реакциите на Никълъс. Неподвижното тяло рязко се надигна, очите на Никълъс се заковаха в маската на Оками. Устните й бяха леко разтворени, сякаш искаше да каже „О“…
Танжинското му око продължаваше да бъде отворено, той вече знаеше какво ще се случи, ясно видя острите зъби на капана, които започваха да се затварят, и се приготви да реагира.
Щрак!
Реакцията му закъсня. В подобна ситуация дори стотна от секундата е прекалено дълъг отрязък от време. Мускулите му се свиха да отблъснат опасността, но късата стрела вече беше излетяла.
Улучи го в шията, гърлото му мигновено започна да се стяга в конвулсии. Посегна да нанесе ответен удар, по част от тялото му вече се бореше с насилственото разстройство на централната нервна система, мускулите му омекнаха.
Фигурата се претърколи напред, сграбчи краката на Никълъс и го бутна надолу по стълбите. Той направи опит да се задържи, но крайниците му отказаха да реагират на командите на мозъка.
В продължение на кратка секунда все още беше в състояние да мисли, после отровата разшири своето действие и съзнанието му започна да помътнява.
Слънцето се превърна в огнено кълбо, настанило се върху гърба му, лъчите му блеснаха ослепително с всички цветове на дъгата, после всичко потъна в мрак.
— Омерта, законът на мълчанието — каза Микио Оками. — Ако не разбираш този закон, значи изобщо не познаваш сицилианците.
Полковник Денис Линеър затвори очи, по скулата му се търкулна капчица пот и шльопна в горещата вода.
— Странно е да слушаш за древните сицилиански закони от един японец…
Оками бавно напълни гърдите си с ароматизираната пара, която се издигаше от ваната. Отлично знаеше, че полковникът имаше предвид оябун на Якудза, но прибягна до определението „японец“ само защото се оказа, че не е „итеки“ — варварин чужденец, за какъвто го вземаше той, преди да се срещнат по настояване на сестрата на Оками. Тя е луда по този човек и това е глупаво, въздъхна в себе си той. Първо, защото е чужденец, второ — защото е женен, при това щастливо.
— Преди известно време проучих битието на няколко сицилиански фамилии — каза на глас той и усети как също започва да се поти. — И установих простата логика, върху която се гради то. Хората са имали нужда от свободно преминаване през границите и са го постигнали. Ние трябва да направим същото, ако искаме да оцелеем в новия свят, който Япония и Америка се готвят да изградят. Якудза винаги е била вътрешна организация, ние нямаме представа за широкия свят, съвсем като страната, в която живеем…