Триумфът на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Триумфът на сукубата». Краткое содержание книги:
Усмивката ми ставаше все по-широка, спокойна и безразлична, докато той се бореше със себе си. Закрачих наоколо, сякаш имах цялото време на света, сякаш не ме беше грижа какво ще реши. Токчетата ми почукваха звънко по твърдия под. Обърнах се с гръб към него и се опитах да изправя няколко стари рамкирани картини на стената. Не се виждаше почти нищо на слабото осветление.
После го усетих зад мен. Ръцете му се спуснаха от талията ми надолу по ханша и после още по-надолу и погалиха дупето ми. Повдигна полата ми и събу черните прашки, с които бях. Ръцете му бавно проследиха всяка извивка, чувствайки, изследвайки. Едната му ръка се плъзна по предната част на крака ми и между бедрата ми. Движението го накара да застане по-близо до мен и го усетих, все още твърд, все още готов, когато се притисна към плътта ми.
Изследващата му ръка се пъхна навътре между краката ми и усетих тежкия му горещ дъх върху врата си. Пръстите му погалиха късите, добре оформени косъмчета между краката ми, после се преместиха по-надолу и затанцуваха върху слабините, дразнейки ги. Тих, настойчив стон се откъсна от устните ми и се притиснах в него с надеждата да откликне.
Плъзгаше пръстите си в лек ритъм, разпалвайки вече бушуващото ми желание. Минута по-късно, настойчивите му пръсти проникнаха вътре в мен, опипвайки и изследвайки. Бях мокра и хлъзгава, но все пак ме изненада и извиках силно. Той обви с ръка кръста ми, придърпа ме по-близо и продължи да вкарва и изкарва пръстите си. Животът му отново потече през тялото ми. Чисто физически огън бликна вътре в мен и се засилваше всеки път, когато проникваше вътре. Преди обаче да стигна до върха, той издърпа пръстите си и спря. Беше мой ред да остана неудовлетворена. Хвана ме за раменете и ме обърна; очаквах да ме притисне върху някоя маса или към стената.
За моя изненада обаче, той ме бутна да падна на колене; дишаше тежко, очите му горяха от глад и похот.
— Устата ти — изпъшка той. — Искам устата ти.
Това беше неочаквано и може би малко разочароващо, но все пак за мен нямаше значение. Преди да успея да мръдна, той се намърда между устните ми. Сподавих един звук на изненада и това очевидно още повече го възбуди. Вече не трябваше да се притеснявам чия е инициативата — той водеше нещата. Ръцете му държаха главата и врата ми, докато влизаше и излизаше, отново и отново.
Живителната му сила потече вече сериозно и ме заля, заедно с мислите и чувствата му. «Най-накрая, най-накрая, най-накрая», мислеше си той; разтърсваше го болезнено желание. Усещайки съзнанието и душата му, осъзнах, че можеше да не успея толкова лесно, колкото си мислех.
Той обичаше приятелката си. Обичаше я страстно. Но тя не харесваше оралния секс, а една от най-големите фантазии в живота му беше, буквално, да я чука в лицето. Ако бях започнала пред играта по друг начин, можеше да се окаже достатъчно силен да ме отблъсне. Аз обаче бях предложила единственото нещо, на което не можеше да устои, и това беше надвило вината, спотайваща се в гънките на съзнанието му.
«Никога няма да имам такъв шанс. Не е нужно Алисън да разбира.»
Това оправдание ми беше до болка познато. Беше старо като света.
Той натисна дори още по-силно, дългият му член изпълни устата ми, докато очите му ме гледаха жадно и невиждащо, първични звуци се надигнаха в гърлото му. Колкото до мен, въпреки че така и не стигнах до оргазъм, удоволствието дойде по по-различен начин. Прехвърлянето на живителни сили не се случва чрез физически контакт или дори чрез оргазъм. Беше много повече от това, по-цялостно. Душа към душа. Сега енергията му ме заливаше на вълни, беше чист екстаз, а аз се къпех в нея. Тялото ми изгаряше, бях на предела. Преди да стигне до края, преди връзката ни да прекъсне, улових още една негова мисъл, проста и ясна: «В устата или в лицето»?
Мъже!
Избра устата, стенейки силно, докато свършваше. Топла, горчива течност заля езика ми, докато тялото му потръпваше и ноктите му се забиха във врата и главата ми. Изчаках да свърши и преглътнах, защото знаех, че точно това иска. Това искаше всеки мъж. И това беше най-малкото, което можех да направя за него, защото с неговия оргазъм и аз стигнах върха.
Пълната сила на енергията му ме порази като светкавица в същия момент, когато той усети загубата й. Откъснах се от него, задъхвайки се от мощта й, къпейки се в блаженство, ободрена и жива. Той обаче се сви и пребледня, изведнъж се почувства слаб и объркан; беше изгубил нещо, което досега не знаеше, че има. Опипа слепешком наоколо и се хвана за ръба на една маса, когато краката му се огънаха. Масата го спаси да не падне, а аз го подхванах под другата ръка и го подкрепих. Внимателно му помогнах да седне и да се облегне на един стол.