Кръвни братя

Кал почувства световъртеж и се приведе от кръста. Молеше се да не повърне.

— Трябва ми секунда време да си поема дъх.

— Спокойно. — Куин бързо свали раницата си и извади бутилката с вода. — Пийни глътка.

Гаденето почти отмина, когато тя хвана ръката му и пъхна бутилката в нея.

— Видях го, почувствах го. Минавал съм покрай това място и друг път, дори съм го виждал да кърви, но не бях видял тези неща. Не бях ги почувствал.

— Този път сме двама. Може би това го е отключило.

Кал бавно отпи и си помисли: „Не просто двама“. Бе вървял по тази пътека с Фокс и Гейдж. „Ние двамата“, реши Кал. Причината бе, че е тук с нея.

— Еленът е бил принесен в жертва.

— Зная това. Devoveo, думата, която изрече на латински. Кърваво жертвоприношение. Не е характерно за бялата магия. Бил е принуден да прекрачи границата, да прибегне до черна, за да стори това, което е чувствал, че е нужно. Дали е бил Дент, или някой далеч преди него?

— Не зная.

Когато забеляза, че руменината му постепенно се връща, сърцето й се успокои.

— Виждаш ли събития от по-далечното минало?

— Отделни моменти, проблясъци. Не всичко. Обикновено след това леко ми се гади. Ако се напрегна повече става много по-лошо.

— Тогава не се напрягай. Можеш ли да вървиш?

— Да, да. — Стомахът му все още бе малко неспокоен, но не му се виеше свят. — Остава още малко до Хестърс Пул.

— Зная. Ще ти го опиша, преди да стигнем. Уверявам те, че никога не съм била там в действителност, но съм го виждала в съня си, преди две нощи стоях на брега. Има папур и диви треви. Малко е отдалечено от пътеката, зад храсталаци и тръни. Беше нощ и водата изгледаше черна. Мрачна. Формата му не е съвсем кръгла. По-скоро е като дебел полумесец. Има много камъни. Някои — доста едри, а други — съвсем ситни. Тя пълнеше джобовете си с тях — големи колкото юмрук и по-малки — докато дрехата й увисна от тежестта. Косите й бяха остригани, като окастрени, а очите й издаваха лудост.

— Според разказите тялото й не е потънало до дъното.

— Чела съм ги — кимна Куин. — Видели са я да се носи по повърхността на езерото, което сега носи нейното име, и понеже е било самоубийство, са я погребали в неосветена земя. В сведенията, които успях да изровя досега, не се споменава какво е станало с невръстната й дъщеря.

Преди да качи обратно раницата си, Куин извади пакет зърнен микс. Отвори го и предложи на Кал. Той поклати глава.

— Наоколо има предостатъчно кори и клечки, ако съм толкова отчаян.

— Не са лоши. Какво беше сложила майка ти в кошницата в онзи ден?

— Сандвичи с шунка и сирене, твърдо сварени яйца, ябълкови резени, пръчици с целина и моркови, овесени бисквити, лимонада… — Споменът го накара да се усмихне. — Плодови сладкишчета, зърнен снакс за закуска.

— Майка с главно М.

— Да, винаги е била.

— Колко дълго ще излизаме заедно, преди да ме запознаеш с родителите си?