Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
Беше го разтърсила. С докосване, с думи, с вярата си. Искаше да я притегли към себе си, да я прегърне, просто да я задържи в прегръдката си. „Нормално“, бе казала тя, и сега, докато я гледаше, Кал копнееше за блаженството на нормалния живот.
„Тук не е мястото“, напомни си той и се отдръпна назад.
— Имаш един час. Ще тръгнем обратно след час. Няма да замръкнем в гората.
— Нямам възражения.
„Този път“, помисли си тя и се зае с работата си.
Девета глава
Куин прекара доста време в обикаляне, водене на подробни записки, снимане с малкия дигитален фотоапарат и мърморене под носа си.
Кал не виждаше особена полза от всичко това, но щом тя бе така погълната, той седна под едно дърво до хъркащия Лъмп и я остави да работи на спокойствие.
Вече нямаше нито вой, нито усещане, че нещо се спотайва наблизо и ги дебне. Може би демонът си бе намерил друго занимание. А може би просто се бе отдалечил. Чакаше.
Е, би трябвало и той да прави същото. Нямаше нищо против да почака, особено при тази приятна гледка.
Интересно бе да наблюдава движенията й. Пъргави, енергични в една минута, бавни и несигурни в следващата. Сякаш не можеше да реши как да подходи.
— Носили ли сте частици за анализ? — попита тя. — От самия камък? В научна лаборатория?
— Да. Остъргахме малко прах като тийнейджъри и я занесохме на учителя по геология в гимназията. Варовик. Обикновен варовик. И — продължи Кал, предвидил следващия й въпрос — взехме друга проба няколко години по-късно, която Гейдж занесе в лаборатория в Ню Йорк. Същият резултат.
— Добре. Нещо против и аз да взема проба и да я изпратя в лаборатория, с която съм работила, за още едно потвърждение?
— Заповядай.
Посегна към ножа си, но тя вече изваждаше швейцарско джобно ножче. Би трябвало да се досети, че има нещо подобно. Все пак се усмихна.
Повечето жени, които познаваше, биха носили в джоба си червило, но не биха се сетили за ножче. Можеше да се обзаложи, че Куин е взела и двете.
Загледа се в ръцете й, докато остъргваше прах от камъка в найлонов плик, който бе извадила от раницата си. Три пръстена блестяха върху палеца и още два пръстена на дясната й ръка, отразявайки слънчевите лъчи при движение.
Отблясъците станаха по-ярки и заслепиха очите му.
Светлината се промени, стана нежна като в лятно утро, а въздухът се затопли и натежа от влажност. Листата напъпиха, разтвориха се и дърветата се покриха с гъста зеленина, която хвърляше шарена сянка върху земята и камъка.
Върху жената.
Косите й бяха дълги и разпуснати, с цвят на пресен мед. Лицето й бе скулесто, с леко дръпнати очи. Бе облечена с дълга сиво-синя рокля, с бяла престилка. Пристъпваше внимателно и все пак грациозно, въпреки напредналата си бременност. И носеше две ведра през поляната към малка постройка зад камъка.
Вървеше и пееше с ясен глас, ведър като лятното утро.
Кал я гледаше и слушаше, изпълнен с любов — толкова неудържима, толкова зряла, че сърцето му щеше да се пръсне.
Мъжът излезе през вратата на постройката и тази любов озари лицето му. Жената се спря, предизвикателно отметна глава назад и продължи да пее, докато той върнеше към нея.
Тя вдигна глава и подаде устни. Мъжът ги докосна със своите и смехът му бликна като звезден дъжд. Взе ведрата от ръцете й, сложи ги на земята и обви ръце около нея.
Нали съм ти казвал, че не бива да носиш дърва и вода? Имаш достатъчно тежък товар.
Ръцете му погалиха заобления й корем и се спряха там, когато тя ги обхвана със своите.
Синовете ни са здрави и силни. Ще ти даря синове, любов моя, умни и смели като баща си. Любов моя, сърце мое.