Моят път към теб
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-221-1
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Моят път към теб». Краткое содержание книги:
Аманда и Досън се влюбват безумно в гимназията. Макар да принадлежат към различни социални прослойки, техните чувства са неподвластни на неписаните правила в малкото южно градче. Непредвидими обстоятелства разделят влюбените и ги запращат по противоположни житейски пътеки.
След години Аманда и Досън се срещат отново…
И двамата не са забравили страстната първа любов, която ги е белязала завинаги. Изправени пред болезнени спомени, те трябва да открият дали любовта може да пренапише миналото и да заличи настоящето.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“ и „Пристан за двама“.
— Добре — най-сетне въздъхна той. — Обещавам да не ги следя повече.
Тя не свали очи от лицето му още известно време, за да се увери, че й казва истината. За първи път, откакто се срещнаха, Досън изглеждаше изморен. Имаше нещо в позата му, което даваше сигнали за капитулация, и тя не можеше да не се запита какво би се случило, ако не бе заминала през онова лято. Или ако беше отишла да го посети в затвора. Щеше й се да вярва, че това би имало значение, че животът на Досън нямаше да е толкова тясно свързан с миналото. И той, макар и нещастен, щеше да намери поне някакъв покой. Покоят все му се изплъзваше.
— Имам да направя още едно признание, свързано със семейство Бонър.
— Още едно ли? — усети тя, че дъхът й секва.
Той почеса леко носа си с другата ръка, сякаш за да спечели време.
— Занесох цветя на гроба на доктора тази сутрин. Правех го, след като излязох от затвора. Когато ми идваше твърде много, разбираш ли?
Тя не сваляше поглед от него и се питаше дали има още нещо, което иска да сподели.
— Това е различно — отбеляза тя най-сетне.
— Знам. Просто реших, че трябва да го знаеш.
— Защо? Изведнъж мнението ми има значение, така ли?
— Може би.
— Според мен няма нищо нередно в цветята — рече тя след кратко мълчание. — Стига да не прекаляваш. Това е дори… Съвсем подходящо.
— Наистина ли? — извърна той лице към нея.
— Така е. Да оставяш цветя на гроба му има смисъл, но не е намеса в живота им.
Досън мълчаливо кимна.
— Знаеш ли какво си мисля? — Аманда приближи още повече лицето си към неговото.
— Боя се дори да предположа след всичко това.
— Вие двамата с Тък си приличате много повече, отколкото предполагаш.
— Това лошо ли е, или добро? — погледна я той в очите.
— Тук при теб съм сега, нали?
С напредването на деня стана толкова горещо, че Аманда настоя да влязат вътре. Летящата врата хлопна леко зад тях.
— Готова ли си? — попита Досън.
— Не — отвърна тя. — Но предполагам, че все пак трябва да го направим. Искам да знаеш, че продължавам да се чувствам неудобно. Не знам дори откъде да започна.
Досън крачи известно време напред-назад из кухнята, преди да я погледне.
— Да го направим. Когато мислиш за последната си среща с Тък, какво първо ти идва наум?
— Все едно и също. Говореше за Клара. Приготвих му вечеря. — Тя сви рамене. — После го завих с одеялото, когато заспа в стола.
Досън я поведе към дневната и й кимна към камината.
— В такъв случай може би ще вземеш снимката.
— Не, не мога — поклати тя глава.
— По-добре я вземи, иначе ще отиде на боклука.
— Не, за нищо на света. Ти я вземи. Ти го познаваше по-добре.
— Не е така. Никога не ми е говорил за Клара. Всеки път, когато я погледнеш, ще мислиш за тях двамата, не само за него. Неслучайно ти е разказал за нея.
Тя продължаваше да се колебае и той внимателно взе снимката.
— Искал е това да е важно за теб. Искал е те двамата да са важни за теб.
Тя протегна ръка.
— Ако я взема аз, какво ще остане за теб? Тук няма много неща, които можеш да вземеш.
— Не се тревожи. Има нещо, което видях по-рано, и искам да задържа. — Той тръгна към вратата. — Да вървим.
Аманда го последва надолу по стълбите. Когато приближиха работилницата, я осени прозрението, че ако къщата е мястото, където Тък бе създал връзката си с нея, то работилницата беше мястото на Тък и Досън. Още преди да стигнат там, тя вече знаеше какво ще си вземе Досън.
Той тръгна право към грижливо сгънатата карирана кърпа, оставена върху тезгяха.
— Ето това искам да си взема за спомен.
— Сигурен ли си? — Аманда хвърли скептичен поглед към парчето плат. — Не е кой знае какво.
— За първи път виждам чиста кърпа тук. Значи я е оставил за мен — ухили се широко той. — Да. Сигурен съм. За мен това е Тък. Не помня да съм го виждал без някоя от тях. Винаги едни и същи на цвят.
— Така си е — съгласи се тя. — За Тък говорим все пак. Човек, постоянен във всичко.
Досън пъхна кърпата в задния си джоб.
— Не е лошо. Невинаги промените водят до по-добро.
Настъпи мълчание, в което думите му някак увиснаха във въздуха. И когато Досън се облегна на колата, нещо проблесна в съзнанието на Аманда и тя пристъпи към него.
— Забравихме да попитаме Танър какво да правим с колата.