Да изкушиш звяра

— Внимавай как говориш. Дори Шера и Даун не използват такъв език — каза Тайбър намръщено, след това трепна, щом Калън отново хвърли Дейън в пръстта.

— О, Господи — промърмори Меринъс, когато двамата мъже внезапно се оказаха на земята с оголени зъби и размахващи юмруци.

Ударите на Калън бяха силни и жестоки. Меринъс чуваше как юмруците му попадат в плътта на Дейън, чуваше как другият мъж вика от болка и ръмжи от гняв. Никога не бе виждала нещо толкова ужасно, както кръвта и ударите, които се сипеха като градушка помежду им. Докато най-накрая Дейън се свлече назад, почти изпаднал в безсъзнание, а Калън скочи на крака.

Дивите, блестящи кехлибарени очи стрелнаха Меринъс. Тя го гледаше с пресъхнало гърло, очите й се разшириха. Видя, че пенисът му бавно се втвърди, докато той се приближаваше към нея.

— Разкарай го оттук — каза Кал дрезгаво към Тайбър, като сграбчи ръката на Меринъс. — Върни го в къщата, там ще се справя с него.

— Ти вече го направи — възрази Мер, докато я влачеше обратно към потока.

Хватката около ръката й беше толкова здрава, че почти й причиняваше болка.

— Ще се разправям с него по-късно — изрече той, а въздухът запращя от яростта му. — Но с теб ще се разправям тук.

Калън я събори върху тревата и бързо се намести между бедрата й, преди тя да успее да го ритне. Улови юмруците й с една ръка, натисна я назад, приковавайки я с тялото си, а пенисът му притисна жарсената материя на късите й панталони върху влажния вход на женствеността й.

— Калън — Меринъс мразеше страха, който звучеше в гласа й.

Той беше прекалено ядосан, прекалено напрегнат. Тя не знаеше как да се справи с дивата животинска страна на природата му.

Калън дръпна панталоните й и ги разкъса на парчета.

— Предупредих те, че ще ги разкъсам — ризата ги последва.

Яростната й борба не му попречи ни най-малко. Държеше я неподвижна, гледаше тялото й, докато тя се извиваше под него. Дишането й беше учестено, кожата чувствителна. Дразненето на малките косъмчета по гърдите му, които я милваха, почти я подлуди. Бяха меки и нежни, потриваха се в нея. Космите на краката дразнеха вътрешната част на бедрата й, върхът на члена му докосна нежния й вход.

Меринъс усети бученето на кръвта във вените си. Желаеше го. О, искаше го толкова болезнено, че желанието бе на път да я убие. Имаше нужда от него вътре в себе си, дълбоко и силно, искаше да крещи от страст.

— Ти избяга от мен — изръмжа той, потапяйки един инч от ерекцията си в нея.

Меринъс усети малкия натиск, мускулите й се стегнаха около него, умолявайки за повече. Клиторът й пулсираше, гърдите я боляха, чувствителните зърна бяха толкова твърди и горещи, че тя се запита дали няма да се пръснат.

— Няма да ти позволя… — тя разтърси глава, а гърбът й се изви, когато още един инч потъна в нея.

— Моя — клетвата беше произнесена ниско и грубо.

— Не… — сега Меринъс проплака от желание. Влажната й вътрешност умоляваше за още. — Няма да ти позволя да ми причиниш това. Не мога.