Да изкушиш звяра
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да изкушиш звяра». Краткое содержание книги:
Меринъс Тайлър е млада репортерка, което е тръгнала по следите на историята на своя живот. Тя, заедно с баща си и своите седем братя, иска да помогне на Калън да се спаси от упоритите наемници на Съвета по генетика и да разгласи историята му пред света.
Но неочаквано между Калън и Меринъс избухва неконтролируема страст, която заплашва да погуби не само тях, но и останалите от Прайда.
Страст, която ще промени живота им завинаги.
Готови ли сте да изкушите звяра?
Не му отне много време да я последва през прохода, стъпките му бяха леки и безшумни. Можеше да чуе тежкото й дишане, проклятието й. Той се усмихна, сигурно братята й я бяха научили на тези ругатни, защото никоя дама не можеше да ги измисли сама.
Меринъс бе седнала до реката, мокра от пот, главата й бе наведена, докато мърмореше за „проклети животни и властни мъже“.
— О, сега ще си го получиш — тя го погледна, очите й бяха тъмни и блестяха диво от желание и предизвикателство. — Той ще те преследва като куче.
— Грешна порода, любима — Калън се усмихваше бавно и уверено.
Тя присви очи към него, докато той сваляше ризата от гърба си.
— Задник — промърмори Меринъс, а дишането й стана тежко и учестено, когато Калън изрита кожените мокасини от краката си.
— Моя — изръмжа той.
Очите й се разшириха, когато свали панталоните си, а пенисът му подскочи освободен, твърд и стърчащ. Калън гледаше зърната й, втвърдени под ризата й.
— Не съм твоя — изрече тя, но протестът й беше слаб.
— Свали си дрехите, Меринъс — каза той меко. — Ако опитам аз, ще ги разкъсам. Никога не трябва да бягаш от мен.
— Трябваше ли просто да чакам…
— Свали шибаните дрехи, преди да съм ги разкъсал — заплаши той отново, юмруците му бяха стиснати, докато се бореше с желанието да направи точно това.
— Не те искам — но не беше така. Той можеше да подуши желанието й, усещаше го по топлината, излъчвана от тялото й.
— Веднага — Калън направи крачка към нея. Удовлетворение изпълни всяка пора на тялото му, когато ризата й падна бързо, след това и панталоните.
Меринъс остана гола. Великолепно, прекрасно гола. Гледаше го, пламнала и разгневена, дишането й отекваше силно във внезапната тишина на поляната.
— Кейн ще дойде за мен — предупреди го тя мрачно. — Той и останалите. Няма да ти позволи да се държиш с мен по този начин.
— Първо ще трябва да те открие — отвърна й меко, усмихвайки се на победата си, докато се приближаваше към нея. — А ти обещавам, че това няма да се случи.
Пред очите му избухнаха звезди, когато кракът й улучи топките му. Калън примигна, борейки се с жлъчката, надигнала се в гърлото му, в опит да поеме дъх, докато падаше на земята.
Мамка му! Това болеше. Той изхриптя, усещаше бързите й движения, докато тя се обличаше отново.
Меринъс беше слаба, тялото й трепереше, нуждата извираше в нея и я правеше несръчна. Кучи син, щеше да изпитва болка известно време. След това се отдалечи и отново побягна.
Калън се изправи немощно на крака, борейки се за въздух и мислено запроклина малката кучка за всичко, което бе. Или не бе в този момент. Проклета да е. Щеше да й нашари кожата.
Вдигна дънките си от земята, за да ги облече, когато чу вика й. Звукът бе изпълнен с ужас. Пусна панталона с измъчена гримаса и побягна след нея, а яростта отново се надигна в него. Щеше да убие този, който я бе изплашил. След това, щеше да я накара да плати за малкия си номер.
Глава 15
Дейън я хвана. Не я докосваше, но и не беше необходимо. Лицето му беше маска на ярост, устните му бяха изтеглени назад в ръмжене, а резците му се показаха, когато се озъби още веднъж предупредително. Очите му, като че ли светеха, тялото му беше напрегнато и готово за нападение. Меринъс отново се озова на земята и запълзя отчаяно назад, докато той напредваше към нея.
— Калън! — гласът й отекна из сечището, когато Дейън я достигна.
Калън действаше по инстинкт. Видя намерението по лицето на Дейън, изкривено от ярост и глад. Той се хвърли към него, и див вой изригна от гърлото му, когато се сблъскаха.
Калън бе усещал убийствен гняв само веднъж досега. Кървавочервената мъгла пред очите му, жаждата за убийство в напрегнатите му мускули, когато отхвърли Дейън от Меринъс, дивото гневно ръмжене, би трябвало да са достатъчно предупреждение за другия мъж. Вместо това, Дейън се завъртя и се изправи, пред обявения за глава на Прайда, и бясно изрева в открито неподчинение.
Калън присви очи, и като видя кръвта в тези на Дейън, разбра, че е време да затвърди превъзходството си в Прайда, който бяха създали.
Меринъс наблюдаваше с нарастващ ужас как другият мъж предизвиква Калън. Той бе по-млад, но и двамата бяха в превъзходна физическа форма и готови за битка.
— Мамка му — прошепна тя, изправи се на крака и започна бавно да отстъпва.