Стъклени къщи

Плесна го по ръката, когато се протегна за реактивите, и се съсредоточи върху данните от опита.

Всъщност толкова се бе съсредоточила, а Шейн бе толкова погълнат да я наблюдава какво прави, че не чуха стъпките зад тях. Първо Клеър изпита някакво изгарящо, изпепеляващо усещане по дясната страна на гърба си. Тя изпусна мензурата, която държеше, и изпищя — не успя да я задържи, защото, боже, как болеше! А Шейн се извъртя и сграбчи за яката някого, който се опитваше да се изниже.

Джина, моникоподобната. Тя му се зъбеше и го удряше, но той не я пусна. Задъхана от болка, Клеър се опитваше да се извърти и да види какво има на гърба й, но видя само, че Шейн полага големи усилия да не посини от бой жертвата на момента. Асистентът дотича, а другите студенти зяпаха, осъзнали, че става нещо нередно или поне нещо по-интересно от лабораторните упражнения. Клеър се изхлузи от стола до масата и се опита да види какво става с гърба й, защото я болеше. Надуши нещо ужасно.

— О, боже! — смотолеви асистентът. Той грабна бутилката с вода от раницата на Шейн, отвори я и изсипа съдържанието й върху гърба на Клеър, после се втурна към шкафа до стената и се върна с бутилка сода бикарбонат. Тя чу цвърчене, когато содата се разсипа по гърба й, и едва не припадна.

— Тук. Седни. Сядай. Ти, извикай линейка. Хайде!

Докато Клеър се свлече задъхана на друг, по-нисък стол, асистентът грабна ножица, сряза тениската й на гърба и я разтвори настрани. Сряза и презрамката на сутиена й, и тя в последния момент се сети да сграбчи дрехите си отпред, преди да са се изхлузили. Боже, боли, как боли!… Опита се да не заплаче. Изгарянето леко се успокои, когато содата подейства. Киселината има ниско пе хаш, а содата — високо… е, дори в този момент си спомняше нещо от химията.