Бьорнстад
- Автор: Бакман Фредрик
- Серия: Бьорнстад #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-28-2336-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бьорнстад». Краткое содержание книги:
– Ще се чуем после – казва татко.
Кевин винаги му се обажда след мач. Има бащи, които питат „спечелихте ли?“, но таткото на Кевин пита „с колко спечелихте?“. Кевин го чува как си води бележки. Една част от мазето вкъщи е отделена на грижливо подредени кутии, пълни с дебели тетрадки с подробна статистика от всеки мач, който Кевин е изиграл още откакто бе малко дете. Сигурно има хора, според които е неправилно да питаш сина си „колко гола вкара?“ вместо „вкара ли гол?“, но както баща му, така и самият Кевин биха отговорили по един и същи начин: „Колко голове вкарват техните синове?“.
Кевин не пита баща си дали ще имат време да гледат първата третина, просто затваря вратата и вдига сака на рамо, сякаш днес е събота като всяка друга. Но след като колата прави обратен завой, той се обръща и се заглежда след нея, докато тя не се скрива от погледа му. Около него има повече родители, отколкото играчи. За тях това не е събота като всяка друга.
По някаква причина майката на Кевин се обръща и поглежда през задния прозорец. Обикновено никога не прави така; и тя като мъжа си смята, че е от голямо значение да не проявява сантименталност и да научи Кевин да бъде самостоятелен. Виждали са как разглезени деца от съседските къщи във Възвишението порастват и се превръщат в триумф на посредствеността – безпомощни мрънкала, които като камъни за кърлинг цял живот са се плъзгали по вече разчистен път. Родителите на Кевин не възнамеряват да го оставят да се превърне в такъв човек. Дори когато боли, дори когато като малък Кевин извървя пеша в мрака целия път от Хед, защото татко му искаше да го научи на последиците от това да закъсняваш, дори когато майка му трябваше да се престори на заспала, когато момчето се прибра. Дори когато плака тихо във възглавницата си. Най-удобното за родителите не е най-доброто за децата, тя е убедена в това. Кевин порасна силен, защото му позволиха да го направи.
Но майка му винаги ще си спомня това, което видя през прозореца на колата тази събота. Ще си спомня как изглежда синът ѝ на паркинга. В най-важния ден от живота си той е най-самотното момче на света.
Амат се опитва да изглежда така, все едно съвсем случайно се е запътил към столовата. Справя се горе-долу толкова добре, колкото когато човек се опитва да изглежда сякаш съвсем случайно е изял сладоледа на най-добрия си приятел. Мира се е запътила в обратната посока, но щом го вижда, се усмихва весело и казва твърде високо:
– Здравей, Амат! Мая ли търсиш?
В този миг Амат изобщо не се чувства като Джеймс Бонд, в нито едно отношение. Мира посочва към кафето и продължава надолу по стълбите, но се обръща и виква:
– Успех днес!
После напряга мускули и изръмжава драматично, както е чувала да звучат петнайсетгодишните, когато си пожелават късмет:
– Убий ги!
Амат се усмихва засрамено. В столовата Ана и Мая са повишили гласове и водят разпалена дискусия, а Мира бърза да се отдалечи, преди някоя от тях да каже нещо по въпроса с момчетата, което после да трябва да изтрива от майчиния си мозък със сапун, вода и значителни количества Ризлинг.
Бени застава до Кевин, без приятелят му да го чуе. Слага ръка на рамото му и не казва и дума за лъщящите очи на Кевин. В замяна Кевин не споменава нищо за годишнини и гробища. Никога не е имало нужда. Просто се поглеждат в очите и казват това, което винаги изричат преди мач:
– Кое е второто най-приятно нещо на света, Кев?
Кевин не отговаря веднага и Бени го сръчква с лакът в корема.
– Ей, суперзвездата, кое е ВТОРОТО най-приятно нещо?
– Сексът... – усмихва се Кевин.
– Но ПЪРВО трябва да излезем на леда, за да правим НАЙ-ПРИЯТНОТО нещо! – виква Бени и замахва толкова изразително със сака си, че Кевин трябва да залегне.
Докато вървят към съблекалнята, Кевин вдига поглед и пита:
– Отиде ли до тоалетна, Бенямин?
Когато бяха малки, по време на един от първите им мачове заедно, Бени се напика на скамейката. Не защото не стигна навреме до тоалетната, а защото едно от децата в противниковия отбор цял мач опитваше да спъне Кевин, затова Бени отказваше да стане от скамейката и да рискува да пропусне смяна[25], оставяйки Кевин беззащитен.
Бени се засмива високо. Кевин също. После двамата взимат стиковете си и отиват да правят най-приятното нещо на света.
– Ама чу ли новите песни, а? Направо са INSANE[26]! Надрусваш се само като ги слушаш! – обяснява Ана разпалено.
25
Смените в хокея са чести и могат да стават по всяко време, като играчите рядко остават на леда повече от минута без прекъсване. Най-често играчите играят в група с други свои съотборници и през повечето време атакуващите тройки и защитните двойки не се делят. В случая Кевин, Бени и Вилиам съставят титулярната атакуваща линия и обикновено са заедно на леда. – Б. пр.
26
Букв. ненормални (англ.), т.е. ненормално добри. – Б. пр.