За спасяването на света

След серия спекулации с този модел математическата теория беше отхвърлена.

Как са ситуирани Трите порти във времето, няма единно становище. Тук се намесва и религията с твърдението на все повече свещеници, че човекът обитава един или друг от световете отвъд портите преди раждането си и след смъртта си (вж. Сами-Фарух, К., „Къде е раят, който не открихме на небето?“, сп. „Жива вяра“, бр. 4, 2212). Чисто физичното естество на портите обаче остава неясно за човешката мисъл, липсват каквито и да е данни и по въпросите за материалната и/или нематериалната им структура.

Традиционна е теорията за портите като вид тунел в пространството и времето. Дълго време се смяташе, че географските обекти в Рило-Родопския масив, отбелязани на картата от преданията с името „Трите порти“, са реални проходи между световете. Битуваше схващането, че тези проходи са невъзможни за преодоляване от човек, но достъпни за съществата отвъд портите и именно такава е била ролята на Пазителя – да отблъсне пряко нашествие. Подобно схващане е логически неиздържано.

Факт е, че преминаването на портите, тогава, когато е възможно, се случва във всяка точка на пространството и времето. Осмислянето на този факт накара физиците да заговорят за множество енергийни микро-тунели между световете, свързани в сложна решетъчна структура, в която личността на Пазителя създава характерна интерференчна картина. Същността на Трите порти бе нехайно сведена до пренебрежим от гледище на науката култов обект, места за поклонение, посветени на деистичните персонажи отвъд Трите порти. А необичайно силното присъствие на същества, дошли отвъд Портите, именно в този географски регион бе обяснено с локален дефект в структурата на решетката.