За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Когато древният намрази, воден от първичната простота на омразата, той търси начини да отнеме здравето и живота на своя враг. От това винаги произтичат усложнения, понякога с мащабите на социален катаклизъм.
В наши дни омразата намира поле за изява предимно в сферата на комуникацията. Учим се още от деца как да общуваме с омразните на нас съседи, колеги и роднини, а именно – вежливо. Колкото повече мразим, толкова по-делово, студено и сложно общуваме. Най-възпитаният начин на общуване е посредством адвокат. Добрият адвокат, както и добрият психиатър се грижат да живеем с омразата си, без да настъпят усложнения.
Древният е знаел винаги точно към какво се стреми. Но когато го получавал, често оставал излъган, разочарован и нещастен. Осъществените планове и желания са причинявали в древността най-сериозните усложнения.
Модерният човек никога не е сигурен какво всъщност иска. Затова изключително рядко страда от депресивния шок на сбъднатите мечти.
Буква П. Перитор.
… Крепостта Перитор е останала в историята с решителното сражение между княза на Меропа и обединените ромейски и селджушки войски на император Кантакузин и смирненския емир Умур бей. Точното местонахождение на крепостта все още не е установено, спорна е и годината на битката. Приема се, че се е състояла в средата на лятото на 1344 или 1346 година. Тъй като цялата информация, с която учените разполагат, е от турски и арабски източници, налице са сериозни трудности с превода и разчитането на фактите.
Със сигурност се знае, че споменаваният български княз е Момчил. Името му е назовано в поемата „Славните дела и славната смърт на Умур паша“, написана в средата на ХІV век от придворния поет Енвери, един от малкото оцелели в битката:
Годината на битката се определя различно, според две събития. Първото е краят на бейлика Айдън, състоял се през 1344-та. Окончателното превземане на Смирна от османските турци е отбелязано в летописите им за есента на същата или следващата година.
От друга страна, в редица арабски източници годината 1346 е посочена като финална за дългогодишната междуособна война във Византия. Като причина за края на войната е определена смъртта на претендента Кантакузин и последвалото окончателно овластяване на малолетния Йоан Палеолог и регентката Анна Савойска. Мнозинството от историците са съгласни, че става дума за две едновременно състояли се събития, а именно – общата смърт на Кантакузин и емира на Айдън при Перитор и последвалият от това бърз упадък на смирненското княжество…
Перитор го беше предал.
Подлеците дори задържаха Райко като заложник, за да се спасят от казън.
Врагът идеше и сееше по пътя си пепелища. На живот или смърт, трябваше да го спрат. В ясното утро, в часа, в който камбаните на изменника-град възвестиха празника рождество на Кръстителя Божи, ехото довя тътен на варварски тъпани.
В старите порутени укрепления недалеч от града Момчил бе оставил част от хората си. Тях ги беше прежалил. Челните турски отряди удариха укрепленията, набързо избиха защитниците им и се пръснаха да грабят околността.
Изненадата можеше да преобърне всичко. Императорът и емирът бяха решили, че битката е свършила, и напредваха към града в безпорядък. Веднага щом ги видя, Момчил препусна. Конницата му винаги нападаше в галоп.
Успяха да се врежат в редиците на врага, преди стрелците да се разгърнат и да опънат лъковете си. От варварска конница Момчил не се страхуваше. Бяха леко въоръжени и върху дребни коне. Завършаха сред тях и доста избиха, преди насреща им да излезе тежката императорска конница.
Момчил трябваше да отстъпи.
Колкото по-близо до крепостта отстъпваха, толкова по-малко място имаше за копиеносци и тежката конница бе принудена да се отдръпне по фланговете и да стори път на пехотата.
Момчил пръв скочи от коня си и размаха меч и боздуган.
Настана сеч.
… Съотношението на силите и ходът на битката при Перитор трудно могат да бъдат определени. За тях съществуват единствено косвени данни, по които се съди за приблизителната численост на обединените ромео-турски войски.