Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Докато двамата мъже с радост подновяваха своето приятелство, пристигнаха слуги с храна и напитки. След малко Такуан се обади:
— Простете, ваше височество, но струва ми се, че забравяме за нещо. Защо не поканите и другия си гост?
Мусаши вече бе сигурен, че знае кой е четвъртият, но предпочете да замълчи.
— Да го повикам ли? — отвърна с леко колебание Уджикацу. После се обърна към Мусаши: — Ще трябва да призная, че вие не паднахте в малката ни уловка. Като автор на замисъла се чувствам малко засрамен.
Такуан се засмя.
— Много добре! Радвам се да видя, че признавате поражението си. А и защо не? Нали това бе само игра, с която да се развлечем всички? Със сигурност няма какво тук да накърни името на първомайстора на школата Ходжо.
— Е, няма съмнение, че загубих — промърмори Уджикацу, все още с неохота в гласа. — Истината е, че макар да бях чувал що за човек сте, нямаше как да зная докъде се простират вашият опит и самообладание. Реших да проверя сам и другият мой гост се съгласи да ми сътрудничи. Когато се спряхте в коридора, той изчакваше в засада, готов да изтегли сабята си. — Негово височество изглежда съжаляваше, че му се е наложило да постави Мусаши на такова изпитание. — Вие обаче усетихте, че ви подмамват в капан и минахте през градината. — Погледна право към Мусаши с въпроса: — Мога ли да попитам защо постъпихте така?
Мусаши само се усмихна.
— Такава е разликата, ваше височество, между военния учен и човека на сабята — обади се Такуан.
— Сега за това ли става дума?
— Всичко е въпрос на несъзнателен усет — този на военния учен се опира на умствени начала, а онзи на човека, следващ Пътя на меча, има опора в сърцето. Вие сте разсъдил, че щом поведете Мусаши през коридора, той ще ви последва. Обаче без да може всъщност да види или почувства нещо определено, Мусаши е доловил опасността и е взел мерки да се защити. Действието му е било мигновено и неосъзнато.
— Неосъзнато ли?
— Също като просветление при Дзен.
— Вие имал ли сте такива предчувствия?
— Не бих могъл да кажа.
— Във всеки случай, това ми беше за урок. Усетил опасност, средният самурай можеше да се обърка или пък нарочно да влезе в капана, като повод да покаже своето умение със сабята. Щом видях как Мусаши се връща, обува сандалите и минава през градината, останах дълбоко впечатлен.
Мусаши мълчеше. Лицето му не показваше особено задоволство от хвалебствените думи на господаря Уджикацу. Мислите му се насочиха към човека, който още стоеше навън в тъмното заради това, че жертвата така и не падна в капана му.
Обърна се към домакина и каза:
— Ще мога ли да помоля господарят на Таджима да заеме сега мястото си сред нас?
— Какво? — Уджикацу, също като Такуан, остана смаян. — Как познахте?
Отмествайки се, за да освободи за Ягю Муненори почетното място, Мусаши отвърна:
— Въпреки тъмнината усетих присъствието на някакъв ненадминат майстор на сабята. Като се вземе предвид кои са останалите присъстващи, не виждам кой друг би могъл да е той.
— Пак успяхте!
Уджикацу беше поразен.
След едно кимване от негова страна Такуан обяви:
— Точно така — господарят на Таджима е — Обърна се към вратата и високо каза: — Тайната ви е разкрита, господарю Муненори. Няма ли да дойдете при нас?
Последва гръмък смях и Муненори се появи на вратата. Вместо да се настани удобно пред нишата, той коленичи пред Мусаши и го поздрави като равен с думите:
— Името ми е Матаемон Муненори. Надявам се да ме запомните.
— За мен е чест да се запозная с вас. Аз съм ронин от Мимасака на име Миямото Мусаши. Дано мога в бъдеще да разчитам на вашите напътствия.
— Кимура Сукекуро ми спомена преди няколко месеца за вас, но тогава бях зает заради болестта на баща ми.
— Как е господарят Секишусай?
— Е, той е много стар. Никой не може да каже… — След кратко мълчание топло и сърдечно продължи: — Моят баща ми разказа в едно писмо за вас, а Такуан няколко пъти ви е споменавал. Трябва да кажа, че преди няколко минути направо ме възхитихте. Мисля, че ако не възразявате, можем да смятаме двубоя, за който помолихте, за проведен. Надявам се да не сте се засегнал от моя необичаен начин да взема участие в него.
Мусаши доби впечатление за ум и зрялост, напълно съответстващи на името, с което този даймио се ползваше.
— Става ми неудобно от вашето внимание — отвърна той и много ниско се поклони.