Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Работниците бездруго бяха под строго наблюдение, но Хидетада обичаше да обикаля заедно със своите служители, за да проверява как върви работата. Задачата доста лесно можеше да бъде изпълнена. В последвалата суматоха Матахачи можел да избяга, като прескочи външния ров, след което съучастниците на Дайдзо щели да го спасят — „при всички случаи“, както го увери той.
Върнал се в стаята си, Матахачи впери поглед в тавана. Стори му се, че чува гласа на Дайдзо отново и отново да повтаря някакви думи и си спомни как собствените му устни потрепериха, щом каза: „Да, ще го направя“. Кожата му цялата настръхна и той скочи на крака. „Това е ужасно! Веднага отивам при него и му казвам, че нищо общо не искам да имам с това.“
Тогава се сети за още нещо, което Дайдзо каза: „Сега, след като ви казах всичко, сте обвързан. Много ще ми е неприятно да видя, че ви се случва нещо неприятно, но ако опитате да се измъкнете, до… ами най-много до три дни приятелите ми ще са ви взели главата.“ Пронизителният поглед на Дайдзо при тези думи проблесна в съзнанието на Матахачи.
Той слезе по късата уличка Нишикубо до ъгъла на главния път Таканава, където се намираше заложната къща. Заливът, покрит от тъмнината, бе в края на страничната улица. Тръгна покрай познатия склад, отиде до незабележимата задна врата на сградата и тихо потропа.
— Не е заключено — дойде веднага в отговор.
— Дайдзо?
— Да. Радвам се, че идвате. Хайде да влезем в склада.
Един от кепенците бе оставен вдигнат. Матахачи влезе във външния коридор и последва собственика.
— Седнете — покани го Дайдзо, като сложи една свещ на дългия дървен скрин. Сам седна, кръстоса ръце и попита: — Видяхте ли се с Умпей?
— Да.
— Той кога ще ви заведе в крепостта?
— Вдругиден, когато трябвало да доведе десет нови работници. Каза, че ще включи и мен.
— Значи всичко е уредено, така ли?
— Е, остава още да накараме кварталния първенец и петте квартални съветници да подпечатат договора.
— Нямайте грижа. По случайност аз съм един от съветниците.
— Наистина ли? Вие?
— Какво толкова изненадващо има? Аз съм един от най-влиятелните търговци в околността. Миналата пролет първенецът настоя да се включа в съвета.
— О, аз не бяха изненадан. Про… просто не знаех, това е.
— Ха-ха. Знам точно какво сте си помислил — че на нищо не прилича човек като мен да е между съветниците, които се грижат за кварталните работи. Е, нека аз да ви кажа, че ако имаш пари, всеки ще реши, че си добър човек. Даже и да не искаш, не може да не станеш местен първенец. Помислете, Матахачи. Не след дълго вие също ще имате много пари.
— Д-д-да — запъна се Матахачи, който не успя да се сдържи да не потрепери. — Щ-щ-ще ми дадете ли началното възнаграждение сега?
— Чакайте малко.
Дайдзо взе свещта, отиде в задната част на склада и отброи от едно сандъче на лавицата тридесет златни монети. Върна се и каза:
— Има ли в какво да ги завиете?
— Не.
— Вземете това — Той хвана една памучна дрипа от пода и я хвърли на Матахачи. — Най-добре си ги сложете в пояса и проверете дали е здраво затегнат.
— Трябва ли да ви дам разписка?
— Разписка ли? — повтори Дайдзо и неволно се засмя. — Их, ама сте честен! Обаче не, няма нужда. Ако сбъркате нещо, ще ви взема главата.
Матахачи премигна и каза:
— Струва ми се, сега по-добре да тръгвам.
— Не бързайте толкова. С тези пари са свързани някои задължения. Помните ли всичко, което ви казах днес сутринта?
— Да. Е, има само едно нещо… Казахте, че мускетът ще е под рожкова. Кой ще го сложи там?
Като се вземе предвид колко трудно бе за обикновени работници да влизат в двора на крепостта, Матахачи се чудеше как някой въобще ще успее да вкара скришом вътре мускет и боеприпаси. И как може без помощта на свръхестествени способности да ги зарие, за да са готови след половин месец?
— Това не ви засяга. Вие само направете това, на което се съгласихте. Още сте неспокоен, понеже не сте свикнали с мисълта. След като прекарате там две седмици, всичко вече ще е наред.
— Надявам се.
— Първо трябва да сте решен да докарате всичко докрай. После ще трябва да почнете да се оглеждате за сгоден случай.
— Разбирам.
— И сега не искам никакви глупости. Скрийте тези пари, където никой не може да ги намери. И нека да останат там до времето, когато ще сте изпълнил задачата си. Когато планове като този са пропадали, все е било заради пари.
— Не се тревожете. Вече съм помислил за това. Нека обаче да ви питам следното: как може да съм сигурен, че след като си свърша работата, няма да откажете да ми платите останалото?