Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
„Внимавай, Стив…“
Скръстил ръце, Келсо се приближи до Стив и подпря дясното си рамо до стената.
— Чух, че не смяташ да останеш дълго…
— Кой ти каза?
— Каз.
— Сериозно?
— Да. Погрешно те разбирах, Брикман. Смятах те за мют, но ти не си. Днес беше много добър.
— Не беше кой знае какво. Всеки нормален планерист може да го направи.
— Не ме баламосвай, Брикман. Скромността не ти прилича.
Стив пропусна това покрай ушите си.
— С тези щайги, които правим — и ако човек знае накъде да се насочи, — може да измине дълъг път.
— Зависи накъде…
— Е, първото нещо е да се махне оттук… другото ще реши после.
— Може би си прав — каза Стив. — Какво точно ти разказа Джоди?
— А какво знае?
— Стига, Дейв. Измисли нещо по-умно.
— Разказа ми, че някой използва сестра ти, че си изпратен да вземеш двама нищо не струващи мюти и… и че тя се връща с теб.
— И как го приемаш?
— Животът на повърхността съвсем не е толкова хубав. Но споразумението, което си й обещал… Наистина ли мислиш, че можеш да го постигнеш?
— Да, сигурен съм. Тя ми спаси живота. А ти й помогна, помниш ли? Затова сега и двамата сте тук.
— Не се тревожи. Не съм забравил. — Келсо се поколеба, после продължи: — Би ли могъл да направиш същото за мен?
На Стив му беше трудно да види лицето му в тъмнината.
— Не виждам защо да не мога. Сигурен ли си, че го искаш?
— Щом Каз иска да ти помогне, аз също искам.
— Радвам се да го чуя. — Стив съвсем не беше сигурен дали наистина може да вярва на Келсо, но както беше казал един отдавна починал американски президент, принуден да даде синекурна длъжност в Белия дом на един неприятен опонент: „По-добре е да го пуснеш в палатката и да пикае навън, отколкото да го оставиш отвън и да пикае вътре“.
Той подаде ръка на ренегата.
— Разбрахме се.
Глава 14
В края на месеца Кадилак имаше всички основания да е доволен. Работната сила от ренегати, подпомагана от новопривлечените виетнамски занаятчии, успя да преустрои първите дванадесет самолета. Четири бяха претърпели различни повреди през началния период на обучение, но бързо бяха поправени.
От дванадесетимата самураи, избрани като потенциални летци, осем бяха преценени като притежаващи необходимите данни да преминат интензивен четириседмичен курс на обучение, който щеше да завърши с въздушна акробатика на формация от самолети с ракетно захранване. В края на третата седмица стана ясно, че само петима имат необходимото чувство за координация за полет в екип. Другите трима бяха достигнали удовлетворително ниво на компетентност, но им липсваше онова неуловимо нещо, което, в един друг век, се наричаше „дарба“. Благодарение на усилията на Казан и Келсо петимата ученици достигнаха забележително високи умения и тренираха по разработената от Стив демонстрационна програма.
Десетки градинари, подпомагани от тълпи мюти, оформяха пейзажа. Съвсем нов път свързваше шосето с източната страна на летището, където сто корейски занаятчии строяха дървена трибуна с ложи за господарите и няколко реда пейки за по-низшите самураи.
Еуфорията от всичко това премахна съмненията на Кадилак за бъдещето. Ако всичко минеше добре, това щеше да бъде знак за нов и дори още по-славен етап в неговата кариера. При направеното през последните няколко седмици мисълта, че заслугите му могат да бъдат отречени, изглеждаше абсурдна. И все пак той не биваше да показва дори моментната си несигурност на русокосия трекер, който се готвеше за бягство. Но ако не беше сторил това, русокосият трекер не би бил толкова внимателен с плановете си за бягство. Да. Само един облак замъгляваше иначе блестящия хоризонт: Брикман.
Предсказаното от камъните се сбъдваше. Рано или късно Брикман щеше да отведе Клиъруотър в тъмния подземен свят в пустините на юг. И мнозина щяха да умрат. Кадилак не се страхуваше за собствения си живот. Мистър Сноу, който говореше с Небесните гласове, го беше уверил, че той и Клиъруотър ще живеят. Защото той трябваше да е мечът, а тя — щитът на Талисмана.
Значението на думите на Мистър Сноу беше неясно, но във всеки случай се отнасяше за бъдещо събитие. Онова, което засягаше Кадилак, беше тук и сега. Присъствието на облачния воин беше изровило смазващото чувство на вина, което той толкова се беше старал да погребе. Неговата измяна към доверието на Мистър Сноу, неговото безразличие към сегашната съдба на Клиъруотър и изоставянето на дълга му към М’Кол бяха главните причини, поради които вечер търсеше забрава с помощта на сакето.