Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Ставаш истински джап.
— Това е част от инструментите за оцеляване, Брикман. Ти би трябвало да го знаеш по-добре от всеки.
— Шегувам се. Хайде, да тръгваме.
Излязоха. Самолетът, над който бяха работили до зори, стоеше върху пусковата талига в края на полето. Джоди Казан и Дейв Келсо също бяха с нови работни дрехи. В другия край на полето беше вдигната голяма рибарска мрежа — да улови талигата — и повечето трекери вече бяха наредени зад нея — вероятно за да съберат парчетата, ако Стив не успее да се отлепи от земята.
Кадилак и Стив застанаха на сламените рогозки, постлани до носа на самолета, и коленичиха да отдадат почит на събраните майстори на желязо, които седяха на петдесетина метра от тях на покрит с плат подиум. Адютантите им бяха наредени зад тях. Закачени на дълги бамбукови пръти, над главите им се виеха тесни знамена с три различни герба.
— Онези вляво са Мин-Орота — прошепна Кадилак. — Другите вдясно са на Яма-Шита, а групата в средата са То-Йота — фамилията на шогуна.
— Елегантен начин да се каже, че сме обградени — каза Стив.
Те се поклониха отново, като докоснаха рогозките с носове. Зад тях Джоди и Келсо направиха същото.
— Добре, да тръгваме — каза Стив, провери движението на петте ударника, които щяха да запалят ракетите, след това се напъха в кабината, увери се, че плоскостите за управление са наред, и изтегли спусъците на примитивното арматурно табло.
Кадилак потвърди, че всичките пет спусъка са изтеглени.
— Добре. Зареди камерите!
Джоди и Келсо вкараха тампоните с капсите в запалителните камери, закрепени в задния край на ракетните тръби.
— Камерите заредени, спусъците вдигнати! — извика Кадилак.
Стив стисна здраво с дясната си ръка лоста и мушна показалеца на лявата си ръка в халката за издърпване и запалване на първата ракета.
— Запали ускорителите!
Кадилак ги запали с натопения във восък фитил.
— Ускорителите запалени и горят.
Стив се облегна в седалката и започна да отброява през стиснати зъби:
— Десет — девет — осем…
Джоди и Келсо забутаха талигата напред. Фитилът пращеше и искреше; пламъкът се придвижваше към дюзите на двете ускорителни ракети.
Пет — четири — три… Стив провери действието на лоста за управление на предното колело… две — едно — нула…
Ускорителните ракети запалиха със свистящ рев. Джоди и Келсо отскочиха настрана и загледаха напрегнато как талигата полетя през полето; задният й край бе обвит в огън и пушек.
— Давай! Давай! Давай! Давай! — крещяха те и размахваха юмруци във въздуха при всяка удивителна.
Талигата се ускоряваше. От приблизителните измервания, които бяха направили по време на наземните изпитания с помощта на поставени през определено разстояние пръти, Стив знаеше, че достига максимална скорост за осем секунди.
… пет — четири — три — две — едно — СТАРТ!
Стив натисна спусъка на централната ракета и когато чу, че се запали, се пресегна навън и освободи самолета от талигата, издърпа назад лоста и се насочи към облаците.
Беше фантастично! Никога не бе излитал толкова стръмно. Погледна и видя земята бързо да пада надолу. Обърнатите нагоре лица на зрителите се превърнаха в безформени бледи точки — като малки цветчета, разхвърляни на поляна.
За по-малко от петнадесет секунди се издигна на почти две хиляди фута. Когато ракетата догоря, съскащият звук престана и вибрацията, която застрашаваше да му счупи зъбите, се замени със зловеща тишина. Стив направи завой надясно, после излезе от завоя, запали втората ракета и след тласъка задържа носа надолу. И без инструменти можеше да прецени скоростта по свистенето на въздуха покрай копринените крила и вибрацията на самолета. Сега! Той се издигна нагоре в лупинг, премина през върха и се спусна надолу за втори — наистина акробатична маневра.
Ракетата изгоря точно когато беше на върха на втория лупинг, но той имаше достатъчна скорост да влезе в свредел. Трябваше да признае, че Кадилак е свършил добра работа — с малка помощ, разбира се. Като планер възможностите на самолета не бяха повече от средни, но с тяга се управляваше добре.
„Да, чудна машинка…“