Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Вината беше част от настоящото му безпокойство, но основното беше завистта — създадена от неговата собствена реакция да се сравнява и да работи със своя съперник. Съперник, който дори не си правеше труд да съперничи; чието чувство за превъзходство беше толкова смазващо, че той с радост бе приел унизителната роля на мютски роб и изпълняваше възлаганите му задачи със същия ентусиазъм, с който решаваше сложни проблеми от аеродинамиката. И което беше още по-лошо, той не би могъл да стигне дотук без умните съвети и непоколебимото сътрудничество на Брикман.
Разбирането, че още не е равен на облачния воин, подсилваше тлеещото негодувание на Кадилак. Но по-лошото беше, че той се нуждаеше от Брикман. Неговото присъствие му действаше като стимул, помагаше на мозъка му да работи по-добре. Но да разчиташ на някого, на когото не можеш да вярваш, беше и глупаво, и опасно. Кадилак се проклинаше, че не беше изобличил Брикман още в началото. Сега беше много късно и се съмняваше дали би могъл изобщо да го направи. Вече му тежаха прекалено много предателства. Не… бягството беше отговорът. Нека Брикман вземе Клиъруотър. При условие, че начинът на бягството им нямаше да изложи на риск собственото му положение, той би се радвал да се отърве и от двамата.
Когато беше казал на Брикман, че няма нищо, за което да се върне в племето, той беше искрен. Волята на Талисмана можеше един ден да върне Клиъруотър в живота му, но за обозримото бъдеще той я беше изгубил. С пристигането на Брикман в Ни-Исан надеждите, които беше подхранвал за възстановяване на тяхната връзка, се бяха стопили. Ако се върнеше в племето, той щеше да бъде принуден да приеме ролята на помощник на Мистър Сноу; да стане негова послушна сянка. Подходящ статус в очите на племето щеше да получи чак след смъртта на Мистър Сноу. Но камъните му бяха показали, че след като старият летописец отиде на Високата земя, племето ще престане да съществува. Тогава какъв беше смисълът да се връща? Тук можеше да е без приятели, но без Мистър Сноу и Клиъруотър той нямаше истински приятели никъде. Връзката му с облачния воин беше нещо съвсем друго. Между тях имаше много общи неща, но тях не ги свързваше дружба. Свързваше ги съдба.
Стив също беше зает. Осем пилоти с по няколко полета дневно изразходваха много барут. След употреба ракетните тръби и пусковите ускоряващи ракети можеха отново да се напълнят, но цялата операция трябваше да отговаря на всички изисквания. По предложение на Стив Кадилак поиска помощ и от местните ракетни работилници и в отдела за пълнене дойдоха много тайландки и виетнамки.
Кадилак прие и друго предложение на Стив и нареди Джоди и Келсо да се преместят в двора на собствената му резиденция — до която сега имаше два пътя. Преместването беше оправдано от натоварената програма за обучение. Като живееха заедно, тримата инструктори щяха да имат повече време да обсъждат напредъка на учениците си след полет и в края на деня можеха да обсъдят промените, които трябваше да направят в програмата. Тези промени съвпадаха идеално с плановете на Стив, защото можеше да се съветва с Джоди и Келсо, без да дразни другите ренегати. За тях той все още беше един арогантен надут мют, а фактът, че може да лети и че му е възложено да извършва изпитателни полети, подхранваше едва скриваното им негодувание.
През малкото мигове, когато беше свободен, Стив мислеше и за перспективите пред Кадилак. Вместо само да контролират работата, майсторите на желязо вече помагаха. По приблизителна преценка джапите и различни динки от долните слоеве вече надвишаваха три пъти броя на трекерите. Беше ли това друг етап на изземване на работата, за което беше намекнал Кадилак? Стив чакаше мютът да каже нещо, но той, изглежда, никак не беше разтревожен — и не споменаваше нито дума за идеята за бягство.
Като се имаше предвид характерът на Кадилак, това съвсем не беше изненадващо. Мютът предпочиташе да се хване за сламката, вместо да погледне в лицето истината, че просто е употребен и скоро ще стане излишен. Предстоящото шоу — вече само подир няколко дни — щеше да е неговият звезден миг и той не искаше да мисли за това. Непоправим. Харесван или не, той се беше издигнал над положението на роб. И когато Стив изпълнеше номера си, Кадилак щеше да е доволен да има запазено място за полета за бягство.