Архивът на Берия

След две седмици при средно десетчасов работен ден, удължен от подробни дискусии на трапезата и до късно вечер, бяхме стигнали до началото на 1948 година. В Москва страшният пияница Жданов току-що е разобличил група еврейски интелектуалци като „космополити и антипатриоти, толкова вредни за Съветския съюз, колкото паразитите за някое растение“. Берия като основател на военновременния Еврейски антифашистки комитет няма поводи да се радва. В чужбина нещата вървят по-добре. По-голямата част от Източна Европа е вече захлупена под режима на еднопартийната система, планът Маршал е блокиран и въпросните страни се управляват от съветски инструктори, съветски генерали командват армиите им, а момчетата на Берия от органите за сигурност контролират тяхната полиция. Само Чехословакия под управлението на президента Бенеш и Ян Масарик продължава да поддържа една съмнителна правителствена коалиция, в която влиза и чешкият сталинистки водач Клемент Готвалд.

През последните пет месеца хората на Берия тихомълком се намъкват в чешката полиция и във въоръжените сили, докато правителството на Бенеш подава оставка в знак на протест на 20 февруари. В политическия вакуум доминираните от комунистите профсъюзи насочват своите въоръжени отреди към Прага и завземат властта. Няколко дни по-късно Масарик — за когото се знае, че е бил дълбоко потиснат от станалите събития — е намерен мъртъв под прозореца на тоалетната в апартамента си, откъдето или е скочил, или е бил блъснат.

— Една от големите политически загадки на нашето време е кой го е извършил — каза Борис. — Бил е убит, естествено: твърде много въпроси са останали без отговор, за да се обясни смъртта му със самоубийство. По времето на Дубчек, преди съветското нашествие през август шейсет и осма, в чешкия печат започнаха да се появяват редица статии, които представяха нови доказателства. Нашествието предотврати цялостното разкритие, но изнесеното беше достатъчно, за да оправдае и най-лошите догадки. Например присъствието в Прага по онова време на един от най-приближените до Берия оперативни работници на НКВД — майор в цивилно облекло, — както и на още няколко негови колеги, които веднага след смъртта на Масарик изчезват. Пък и останалото, което се изнесе — това, че трупът на Масарик е лежал по пижама на два и половина метра от стената, с напълно разтрошени крака. Това като че ли е потвърждавало версията за самоубийство — ако са го блъснали, по-вероятно би било да падне на главата си. Но пък по перваза на прозореца на тоалетната открили изпражнения и дълбоки драскотини, а в апартамента царял страхотен хаос. Аптечката била изсипана на пода, цялата стая била покрита със стъкла от разбити шишенца, най-странно е, че вътре в тоалетната било постлано за спане.

— И ти смяташ, че можеш да обясниш всичко това? — попитах аз.