![Кодекс 632 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/8/8/0/kodeks-632-bg-download.jpg)
Кодекс 632 [bg]
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608097
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодекс 632 [bg]». Краткое содержание книги:
Американецът се взря в линиите.
— Едната пресича само морето, а другата включва и къс земя.
— И коя е тази земя?
— Бразилия.
Томаш кимна утвърдително с глава и се усмихна.
— Бразилия. Защо, според вас, португалците толкова са настоявали на тази втора разделителна черта?
— За да си запазят Бразилия?
— Което поставя един трети въпрос. Как са могли португалците да знаят, че втората разделителна линия включва Бразилия, след като през 1494 година Бразилия все още не е била открита? — Томаш се наведе към събеседника си. — Или вече е била?
Молиарти се облегна на дивана и си пое дълбоко дъх.
— I see your point77. — Взе бутилката с Louis Roederer, наля малко шампанско в чашата и утоли жаждата си; остави чашата на масата и стана, впивайки очи в Томаш. — Има над какво да се замислим — каза той след кратка пауза. — Но, кажете ми, Том, от всичко това, което ми казахте, кое всъщност е новото?
Томаш задържа погледа на Молиарти, сякаш го предизвикваше.
— Нищо — отговори.
— Съвсем нищо ли?
— Абсолютно нищо. Всичко, което ви казах за загадките около откриването на Бразилия, намерих в записките на професор Тошкано.
— И не открихте нищо ново?
— Нищо. Професор Тошкано се е ограничил с проучване на онова, което други историци вече са били открили или разгадали.
Американецът го гледаше с недоумение, сякаш не вярваше на ушите си.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно.
Молиарти изглеждаше съкрушен. Раменете му се отпуснаха, погледът му се зарея в пространството. Но изведнъж нещо забушува в него, страните му пламнаха и лицето му се помрачи от едва сдържан гняв, готов да избухне.
— Motherfucker, son of a bitch78 — изръмжа сам на себе си. Притвори очи и опря чело на лявата си ръка, с лакът на масата, подпрял ръка в поза на потрес. — Damn it! I knew it. Shit!79
Португалецът стоеше умълчан, изчаквайки да отмине пристъпа на контролиран гняв. Молиарти измърмори още няколко неразбираеми думи, прошепнати е яростно възмущение; най-сетне въздъхна, отвори очи и го погледна.
— Том — каза глухо. — Професор Тошкано ни е подвел.
— В какъв смисъл?
Американецът потърка очи.
— Както ви казахме в Ню Йорк, идеята ни беше да отбележим годишнината от откриването на Бразилия с проучване на неизвестните експедиции преди Педро Алвареш Кабрал. Затова ангажирахме професор Тошкано преди седем години. Той харчи парите ни през цялото това време и накрая заяви, че бил направил революционно откритие, което щяло да промени всичко, което знаем за Великите географски открития. Сега, когато професорът го няма вече, вие идвате и ми казвате, че професор Тошкано, през всичките тези седем години, е подготвил някаква компилация от трудовете на други историци, без да добави нищо ново. Както разбирате, ние не…
— Не съм казал това — прекъсна го Томаш.
Молиарти млъкна и го загледа с недоумение.
— Моля?
— Не съм казвал, че професор Тошкано не е добавил нищо ново и че се е задоволил с това да направи компилация от работата на други.
— Извинете, но именно така разбрах думите ви.
— И правилно сте разбрали, доколкото това се отнася до онази част, която успях да отсея от изследванията на професор Тошкано. Но както ви казах в началото на разговора, засега не разполагам е окончателни отговори; освен това има и други следи, оставени от професора, които трябва да се проследят.
— О, разбирам — възкликна Молиарти с удвоено внимание. — Значи все пак има нещо.
— Явно има — каза Томаш предпазливо. — Само че не съм сигурен дали е пряко свързано с откриването на Бразилия.
— Какво искате да кажете?
Португалецът сведе очи и поклати глава.
— Все още не знам. — Прехапа долната си устна. — Ще предприема нови проучвания и после, когато разполагам е нещо по-конкретно, пак ще говорим.
— Моля ви, Том, не ме оставяйте в неведение. За какво става въпрос?
— Имам предвид една шифрована следа.
Молиарти се усмихна странно, сякаш се сдоби с потвърждение на нещо, което отдавна е подозирал.
— Аха! Знаех си, че има още нещо. Кажете ми, Том, каква е тази следа?
— Предполагам, че сте чували за Цицерон?
77
78
79