Кодекс 632 [bg]

— Говорите за същия Перейра, който е бил тема на докторантурата на професор Тошкано?

— Да. Освен мореплавател, той бил способен военен и учен, умеел най-точно да определя географската дължина без необходимите инструменти, които били създадени много по-късно. Споменавам това, защото Дуарте Пашеку Перейра станал автор на един от най-мистериозните текстове от онова време, озаглавен Esmeraldo de Situ Orbis76. — Томаш се върна на записките си. — Перейра пише на едно място в книгата, че дон Мануел го бил изпратил „да открие западната част“ и че това станало „в лето Господне хиляда четиристотин и деветдесет и осмо, когато била намерена и проплувана огромна твърда земя, с много принадлежащи ѝ острови“. — Томаш се втренчи в Молиарти. — Казано другояче, през 1498 португалски мореплавател открил земя на запад от Европа.

— А — възкликна американецът. — Две години преди Кабрал.

— Да.

Молиарти схруска още едно парче от препечената кифличка и го преглътна с глътка шампанско.

— И кой е четвъртият голям мореплавател?

— Колумб.

Американецът спря да дъвче и се вторачи в събеседника си.

— Колумб ли? Кой Колумб?

— Колумб.

— Христофор Колумб?

— Той самият. Когато Колумб се завърнал от първата си експедиция до Америка, спрял в Лисабон и се срещнал с крал Жоао II. По време на разговора португалският крал разкрил пред Колумб, че има и други земи южно от териториите, докъдето той бил достигнал. Ако погледнем картата, ще видим, че на юг от Карибските острови е Южна Америка. Тази знаменателна среща между Колумб и дон Жоао II се е състояла през 1493 година, което означава, че португалците вече са знаели за съществуването на тези земи.

— Но къде се споменава за това?

— В книгата на един испански историк, който, според някои, е познавал лично Колумб. — Томаш пак се зачете в бележника си. — Имам предвид Бартоломе де лас Касас, който написал следното по повод на третата експедиция на Колумб до Новия свят: „Адмирала пак казва, че смята да отиде на юг, защото иска, явно под влиянието на дон Жоао, крал на Португалия, да се увери, че в границите му ще намери прекрасни неща и земи“.

Молиарти приключи със закуската и се облегна на дивана, наслаждавайки се на шампанското и на панорамата; широките прозорци на бара откриваха гледка към градината, където се полюшваха големи и красиви смокини, хвърлящи загадъчни сенки по окосената трева.

— Знаете ли, Том, има нещо, което не разбирам — каза той. — Защо португалците, след като са знаели за съществуването на Южна Америка, са чакали толкова време, за да оповестят откритието си официално? Какво ги е накарало да съобщят за него едва през 1500 година? Защо не преди това?

— Въпрос на политика — отвърна Томаш. — Не забравяйте, че португалците са вярвали в ефикасността на политиката на секретност, в преимуществата, които гарантира стратегическата информация, когато е държана в тайна. Те са знаели за света много повече, отколкото техните съвременници и следващите поколения са можели да си представят. Короната е съзнавала, че ако разкрие съществуването на тези земи, подобна новина веднага би привлякла нежелано любопитство, би породила домогвания и враждебни интереси. Португалците са знаели, че никой не се домогва до нещо, за което няма представа, че съществува. Ако останалите европейци са били в неведение относно съществуването на тези земи, естествено не биха оспорвали правата на португалците. Така откривателите оставали с развързани ръце и провеждали своите проучвания, без да се притесняват от конкуренция.