Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Гибелта на царете [bg]
Гибелта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гибелта на царете [bg]

Электронная книга - «Гибелта на царете [bg]». Краткое содержание книги:

Древният свят се разкъсва от вражди, а на бойното поле пред портите на Троя се струпват верните на цар Агамемнон войски. Дейвид стените на Златния град Приам очаква развръзката на конфликта, възложил всичките си надежди на двама герои: любимия му син Хектор и страховития Хеликаон. Войната започва. И докато враговете се опияняват от жаждата си за кръв, те знаят, че някои от тях — мъже и жени — ще станат герои: герои, които ще живеят вечно в историите, отекващи през вековете… Трилогията, която започва с Повелителят на сребърния лък и продължава с Гръмотевичния щит, е вълнуващ нов прочит на мита за Троя, познат ни от Омировата Илиада. В нея Дейвид Гемел успява по великолепен начин да вплете история, митове, легенди и собственото си въображение, за да създаде една алтернативна история, не по-малко жива и цветна от истинската. Троя е последната завършена творба на Дейвид Гемел преди ненавременната му смърт. Тя го затвърждава като един от най-обичаните и уважавани автори на фентъзи от раждането на жанра до днес и е достоен епитаф на забележителната му кариера. Дейвид Гемел (1948–2006) е един от най-обичаните майстори на героичното фентъзи. Автор е на над 30 книги в жанра. Светът го загуби на 28 юли 2006 г., две седмици след сърдечна операция.
1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 199
Перейти на страницу:

Тази нощ, като знак за велик ден, един от най-ужасните врагове на Микена, изчадие на истинското зло, трябваше да бъде поразен от праведната сила на микенски войн. Това щеше да е нощ на справедливост, в която боговете тържествуват.

Бременната жена отляво се наведе над него, за да достигне поднос с плодове. Ръката й го закачи и той разля малко вино.

— Моите извинения, господарю Клейтос — каза тя. Дощя му се да я зашлеви. Вместо това се усмихна, пресегна се за подноса и го постави пред нея.

— Няма нужда, царице Ариана — отвърна посланикът и незабавно извърна поглед с надеждата дебелата свиня да разбере, че няма желание да говори с нея. Ала жената, като повечето от пола й, не схващаше лесно и не усещаше намеци. Тя настоя да разговарят, продължавайки оттам, където бяха започнали малко по-рано.

— И все пак не разбирам, посланико — каза царицата. — Ти твърдиш, че Приам е планирал да потопи света във война.

— Да. За да се превърне в негов господар.

— Защо?

Той я зяпна.

— Защо? Защото… защото е зъл и е тиранин.

— Имах предвид какво ще спечели, ако прати армиите си да атакуват съседите му? Той вече е най-богатият цар. А армиите струват пари. Всяка местност, която бъде покорена, има нужда да бъде охранявана и в нея трябва да се построят крепости. Безкрайни войски, които бродят из завладени земи, биха източили дори великото богатство на Троя.

— Какво би спечелил? — повтори той, опитвайки се да си даде малко време да помисли. — Всички ще го смятат за завоевател и велик цар-войн. Ще получи слава и почести.

— И това би било важно за него?

— Разбира се, че е важно. Всички истински мъже копнеят за слава и почести.

— Ах — възкликна царицата. — Обаче сега отново съм объркана. Той истински мъж ли е при това положение или зъл тиранин? Или по някакъв начин и двете заедно?

— Както казах, той е зъл.

— Значи злите също копнеят за слава и почести. Как тогава да ги различаваме?

— He винаги е лесно — отвърна Клейтос. — Особено за жените. Трябва да се разчита на мъдростта на велики царе като Агамемнон.

— Чувала съм за величието му — каза царицата. — Съпругът ми разказва за завоеванията му, за градовете, които е покорил, за робите и плячката, които е събрал. От Спарта на юг по целия път на север до Тракия. Мен не ме бива в числата. Четиринадесет принцове и царе ли е убил или шестнадесет?

— Не съм ги броил — отвърна Клейтос. — Истина е обаче, че цар Агамемнон няма равен на бойното поле.

— Мъж, постигнал слава и почести.

— Именно.

Тя отново се наведе към него.

— Аха, мисля, че започвам да разбирам. Приам е заблудил всички ни, прикривайки плановете си за завоевания с четиридесет години на мир. Подобна хитрост е почти гениална, не мислиш ли?

Ариана се усмихна мило, а после се обърна да говори с други гости. Клейтос я изгледа злобно. Един ден, обеща си той, ще си плати за това неуважение. Точно както съпругът й ще страда за обидния си подигравателен тон.

Посланикът погледна към другия край на масата, към Хеликаон. Злодеят изглеждаше отпуснат. Усмихваше се и си говореше с някакъв търговец. Клейтос забеляза обаче, че почти не е докоснал чашата си с вино. Алкей разговаряше с жената на Хектор. Микенецът бе доста впечатлен от нея. Тя не дойде на вечерята, покрита с бижута като другите жени, а облечена в проста зелена рокля и с една-единствена огърлица. Подобно поведение напълно подхождаше на жена, която пътува без съпруга си. Светлината на факлите блестеше в червено-златната й коса и Клейтос осъзна, че зяпа извивките на врата й, а погледът му се спуска по гърдите й. Хектор бе късметлия да си намери такава жена. Висока, грациозна, въздържана в дрехите и поведението си — истинска красавица. Клейтос се запита дали цар Агамемнон би му я дал като награда, когато градът паднеше. Вероятно не, реши накрая с тъга. Синът й трябваше да бъде екзекутиран, а жените рядко прощаваха подобна необходимост. Не, осъзна той, тя също щеше да умре.

1 ... 40 41 42 43 44 45 46 47 48 ... 199
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)