Скълдъгъри Плезънт [bg]

Движеше се много бавно. Държеше очите си отворени и не мигаше, не правеше нищо, което да предизвика вампира да атакува. Поизправи се, макар да остана приведена. Направи крачка вляво. Вампирът също.

Очите му горяха с чисто животинска ярост. Не искаше нищо друго, освен да я разкъса. Да я унищожи напълно и изцяло. Тя се насили да запази хладнокръвие.

— Добро момче — изрече тихичко и вампирът изщрака с челюсти. Ноктите му почукваха един в друг. Не бяха пробили палтото й, но гърбът й пулсираше от болка. Ако платът на палтото й бе обикновен, щеше да е мъртва.

Вампирът тръгна към нея. Стефани понечи да отстъпи, но когато помръдна крак назад, създанието настръхна. Тя се вцепени. Ако скочеше към нея от това разстояние, тя не би могла да реагира въобще. Вампирът обаче напредваше бавно, дебнеше я.

Вторият прозорец на покрива експлодира и всичко се случи твърде бързо.

Вампирът откъсна поглед от нея и я нападна, но Стефани вече бе тръгнала встрани и ноктите на звяра уцелиха единствено празно пространство. Другият вампир също вече бе на покрива и Стефани се втурна към ръба на сградата и скочи.

Краката й закачиха най-горния клон, тя се прекатури и започна да пада, удряйки се в останалите клони по пътя си надолу. С всеки удар се преобръщаше и викаше от болка. Поредният клон срещна ребрата й, и изкара въздуха от дробовете й, а тя продължи да пада, после клоните свършиха и за секунда между нея и земята бе само свистенето на въздуха — след това Стефани се строполи на тревата по гръб.