Часовникаря [bg]

— Ще те пазя — увери я Селито.

„Халърстейн Таймпийсиз“ бе самотна постройка по средата на карето между четири улици, заобиколена от други магазини на едро и складове. Кейтрин внимателно огледа мястото, фасадата на сградата бе мръсна и боята се белеше, но часовниците зад защитената с решетка витрина бяха лъскави и грижливо подредени.

Докато вървяха към вратата, Данс уточни:

— Ако нямаш нищо против, детективе, ти ще се легитимираш и ще ме представиш, след което ще оставиш аз да движа нещата. Разбрахме ли се?

На собствена територия някои полицаи трудно оставят водещата роля в чужди ръце. Данс бе преценила, че Селито не е такъв (не страдаше от комплекс за малоценност), но все пак трябваше да попита.

— Действай. Нали затова сме те повикали.

— Ще кажа някои неща, които могат да прозвучат малко странно, но това е част от метода ми. Ако заподозра, че може той да е извършителят, ще се наведа напред и ще преплета пръстите си. — С този жест щеше да изглежда по-уязвима и подсъзнателно да предразположи убиеца, намалявайки вероятността той да използва оръжие. — Ако сметна, че е безопасен, ще сваля чантичката си от рамото и ще я оставя на щанда.

— Ясно.

— Готови ли сме?

— След теб.

Данс натисна едно копче и от вътрешността на склада се чу звън. Помещението беше малко, пълно с всевъзможни часовници: високи часовници с махало, подобни на тях, но за маса, украсени със скулптури, лъскави съвременни часовници и стотина други по-малки и по-големи, също 50-60 изящни ръчни и джобни часовници.

Отидоха в дъното на магазина, където плешив мъж около седемдесетте ги гледаше предпазливо иззад щанда. Пред него бяха подредени частите на разглобен часовников механизъм.

— Добър ден — поздрави Селито.

Старецът кимна:

— Здравейте.

— Аз съм детектив Селито от полицейското управление, а това е агент Данс. — Селито показа документите си.

— Вие ли сте Питър Халърстейн?

— Аз съм.

Часовникарят свали лупата от окото си и погледна служебната карта на Селито. Усмихна се, но очите му останаха сериозни, ръкува се с полицаите.

— Вие ли сте собственикът? — попита Данс.

— Да, собственик. Също така главен готвач и мияч на чиниите. Имам този магазин от десет години. Не съм мърдал оттук. Почти единайсет.

Излишна информация. Това често е признак, че разпитваният крие нещо. Но можеше да е само защото човекът се чувства неловко в присъствието на двамата полицаи. Основните правила в кинесиката гласяха, че само един изолиран жест или мимика не означава почти нищо. Не можеш да анализираш реакциите самостоятелно, а само групово — например скръстването на ръцете винаги се тълкува в комбинация с движението на очите и пръстите на разпитвания, тона му и избора му на думи.