Код "Заплаха" [bg]

ТРИНАДЕСЕТ

Валентин Коваленко се събуди малко преди пет сутринта в стаята си в „Синия портокал” — спортен клуб и ваканционен спа хотел в квартал „Летняни” в североизточната част на столицата на Чешката република Прага. Намираше се тук от три дни — вземаше сауна и му правеха масажи, хранеше се отлично, но освен този лукс се готвеше прилежно за операция, която трябваше да предприеме преди зазоряване.

Получил беше заповедта си точно както освободилият го от затвора мафиот обеща, чрез осигурена срещу подслушване програма за съобщения в реално време на име „Криптограм”. Малко след пристигането си в тайната квартира на петербургската мафия получи компютър с необходимите програми, както и документи, пари и инструкции къде да се настани в Западна Европа. Изпълни указанията, като замина за Южна Франция и се включваше в мрежата с компютъра веднъж дневно, за да проверява за Допълнителни заповеди.

В продължение на две седмици нямаше контакт. Валентин ходеше при един местен лекар, за да лекува болестите, останали му от московския затвор, и възстанови силите си. След това една сутрин отвори програмата „Криптограм” и се зае да въвежда паролата и своите данни. След всичко това в прозорчето на програмата се появи едно изречение на един ред.

— Добро утро.

— Кой сте вие? — написа Коваленко.

— Вашият ръководител, господин Коваленко.

— Как да ви наричам?

— Наричайте ме Центъра.

С лека усмивка Валентин написа:

— Мога ли да знам дали това е господин или госпожа Център, или вероятно сте програма в интернет?

Настъпи по-продължителна пауза.

— Смятам, че последното е вярно.

След кратка пауза на екрана на Коваленко се появи нов текст:

— Готов ли сте да започвате?

Валентин отвърна бързо:

— Искам да знам за кого работя.

Това изглеждаше смислено въпреки предупреждението на мафиота, че новият му работодател не е логичен.

— Разбирам загрижеността ви, но нямам време да я успокоявам.

Валентин Коваленко имаше чувството, че разговаря със самия компютър. Получаваше сковани, резки и логични отговори.

Реши, че английският е роден език на човека отсреща. Но след това се спря. Въпреки че той самият владееше езика свободно, не можеше да е сигурен дали английският е майчин на друг човек. Ако го чуеше да говори, може би щеше да е сигурен, но засега си каза, че господарят му владее езика добре.