Пепеляшките [bg]

Педер Рюд се чувстваше по-спокоен, когато по-късно си тръгна от работа. Дори беше в отлично настроение. Затова реши да не си разваля вечерта, като се прибере вкъщи при сърдитата си съпруга, а да изпие по една бира с някои колеги.

Усещаше странно облекчение. Разбира се, всички знаеха през цялото време, че Габриел Себастиансон е отвлякъл детето, но сега, когато донякъде вече бе потвърдено, щяха да спрат да се „борят“ с въпроса „кой“ и можеха да се концентрират върху въпроса „къде“. Къде се намираше детето?

Напушваше го смях, щом се сетеше за Фредрика, която се хващаше като удавник за сламка за всяка информация и следа, касаещи разследването. Не съвсем като хрътка, но по-скоро като много изморен, малък мопс с прекалено къси крака и с прекалено сплескан нос. Отново не можа да сдържи смеха си. Мопс, ето какво беше. А мопсовете не биваше да си играят с големи кучета като Педер и Алекс.

Краката му сами го отведоха към бара. Вървеше прекалено изпъчен, когато влезе. Като по случайност и Пиа Нурд беше там. Видя, че някои от пичовете я познаха и му се ухилиха. И той не закъсня. Без коментар, момчета.

Педер обичаше да се осланя на случайността, която много пъти го беше ощастливявала. Юлва бе по-скептична и затова предпочиташе да планира всичко, което можеше да се планира. Не бе нейното амплоа да живее за мига. Именно това запали искрата помежду им и поддържаше жаравата, мислеше си той.

Беше забавно и предизвикателно да живееш с някого, който имаше други навици и следваше други порядки.

Но това си имаше и своите недостатъци.

Случайността така или иначе съществуваше и невинаги можеше да се избегне. Колкото и иронично да звучеше, точно тя до голяма степен бе опропастила живота им. Педер не обичаше да се впуска в подобни разсъждения, особено когато пиеше бира и се отпускаше, но фактически беше съвършено прав. Семейните им проблеми се дължаха до голяма степен на случайността. Разбира се, в пълен синхрон с неспособността на Юлва да ги разреши.

И двамата бяха загубили и ума и дума, когато акушерката им каза след ултразвука, че ще имат близнаци.

— Но… — Юлва бе започнала да заеква — никой в родовете ни няма близнаци.

Акушерката им обясни. Двуяйчните близнаци можеха да са плод на генетична предразположеност. Докато еднояйчните бяха чиста случайност.

Педер се беше заредил с необичайна енергия и сила, след като чу за „случайните близнаци“. Но Юлва, осъзнал го бе по-късно той, започна да чезне още щом чу словосъчетанието за първи път.