Пепеляшките [bg]

Лек трепет раздвижи тялото й, преди да продължи.

— Може би трябваше да разбера, че нещо не е наред — въздъхна жената. — Имам предвид, защото разговарях с момиченцето и очарователната му майка по време на пътуването. Детето заспа скоро, но с майката си бъбрихме доста. И естествено, забелязах, че тя не се върна на мястото си, след като тръгнахме от Флемингсберг. По-възрастният кондуктор дойде и застана до детето. Не исках да се меся, стори ми се, че изглеждаше доста оправен и че „си разбираше от работата“, както е модерно да се казва. А и както споменах — имах да мисля за свои неща.

За да я предразположи, Педер кимна одобрително.

— Понякога наистина е така — каза той любезно, — наистина потъваме в собствените си мисли.

Очите на Ингрид бяха пълни със сълзи, когато срещна погледа му.

— Едва ли можех да допусна, че ще се случи нещо подобно — прошепна тя. — Влакът спря в Стокхолм, за където и пътуваше, и всеки започна да става и да си приготвя багажа. А кондукторът, той така и не се върна. Мина ми през ума да направя нещо, но някак си не можех да допусна, че никой няма да се погрижи за детето.

Жената въздъхна и една сълза се стече по бузата й.

— Тъкмо щях да сляза от вагона, когато видях, че малката се е събудила. Оглеждаше се наоколо, малко сънливо. Изправи се на седалката и се вторачи. После той се появи като изневиделица. И повече не я видях. Мярнах само гърба му.

Педер не спираше да я наблюдава.

— Някакъв мъж е дошъл при нея? — повтори Юнас, който бе мълчал досега.