Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
«Зазоряване» е последната книга от поредицата на «Здрач». Романът ни представя вълнуващата развръзка на изпълнената с приключения и обрати поредица, в която читателите се сблъскват с нови герои, а героите в книгата се сблъскват с разкриването на нови и нови тайни, които обръщат курса на техния живот напълно. Освен сватбата между Бела и Едуард, Стефани Майер представя на читателя и един напълно очарователен нов член на семейство Кълън, който успява да постави под нежната си власт дори и идващите с цел унищожение на сем. Кълън вампири от Италия. Книгата ни представя вълнуващи обрати, интригуващи истини и още по-пленяващи герои, които карат читателя да прелиства страниците жадно и да не иска разказът за обаятелната тинейджърска любов никога да свършва.
Едуард не помръдна докато аз не се запътих към банята. Тогава ръката му хвана рамото ми.
— Къде отиваш? — Гласът му беше шепот на болка.
— Да си измия зъбите отново.
— Не се притеснявай за това, което каза тя. Това са само легенди, стари лъжи за забавление.
— Нищо не разбрах — казах му, макар да не беше напълно вярно. Сякаш можех да отпиша нещо като истина, само защото беше легенда. Живота ми беше обграден от легенди отвсякъде. И всички бяха верни.
— Опаковах четката ти. Ще ти я донеса.
Той тръгна пред мен към спалнята.
— Скоро ли тръгваме? — извиках след него.
— В момента в който свършиш.
Той изчака да му дам четката си, за да я опакова отново, крачейки тихо из стаята. Подадох му я когато приключих.
— Ще кача багажа в лодката.
— Едуард…
Той се обърна.
— Да?
Поколебах се, опитвайки се да измисля начин да си осигуря няколко секунди самота.
— Можеш ли… да опаковаш малко храна? Нали знаеш, в случай, че огладнея отново.
— Разбира се — каза той с внезапно нежен поглед. — Не се притеснявай за нищо. Наистина, ще стигнем при Карлайл само след няколко часа. Скоро ще свърши.
Кимнах, нямайки доверие на гласа си.
Той се обърна и излезе от стаята, с по един голям куфар във всяка ръка.
Завъртях се шеметно и грабнах телефона, който той беше оставил на плота. Беше нетипично за него да забравя неща — да забрави, че Густаво ще идва, да остави телефона си тук. Беше толкова стресиран, че едва беше себе си.
Намерих номера, който исках, един, на който никога не бях звъняла преди. Натиснах бутона за набиране и стиснах палци.
— Да? — отговори глас като златни звънчета.
— Розали? — прошепнах. — Бела е. Моля те. Трябва да ми помогнеш.
Втора книга: Джейкоб
— А и, за да бъдем честни,
разумът и любовта не са добра компания.
Уилям Шекспир, «Сън в лятна нощ», действие III, сцена I
Предговор
Животът е гаден, а след това умираш.
Да бе, голям съм късметлия.
8. В очакване да започне проклетата битка най-сетне
— По дяволите Пол, нямаш ли си проклет собствен дом?
Пол, изтегнал се на моя диван, гледайки някакъв тъп бейзболен мач на моя скапан телевизор, просто ми се ухили и тогава — ужасно бавно — повдигна едно парче чипс [1] от плика в скута си и го напъха в устата си цяло.
— За твое добро е ти да си донесъл чипса.
Хрускане.
— Не — каза той, докато дъвчеше. — Сестра ти каза да си вземам каквото поискам.
Опитах се да накарам гласа ми да не издава, че ще възнамерявам да го ударя.
— Рейчъл тук ли е сега?
Не проработи. Той разбра в каква посока са се насочили мислите ми и набута плика зад гърба си. Плика изшумя когато той го притисна към възглавницата. Чипсът се разчупи на парчета. Ръцете на Пол се свиха в юмруци близо до лицето му като на боксьор.
— Давай, хлапе. Не ми трябва Рейчъл да ме защитава.
Изпъшках.
— Да бе. Сякаш няма да изтичаш при нея, циврейки, при първа възможност.
Той се засмя и се отпусна на дивана, сваляйки ръцете си.
— Нямам намерение да изклюкарствам каквото и да е на някое момиче. Ако успееш да ме удариш на късмет, то това би било между нас двамата. И обратното, нали така?
Беше мило от негова страна да ме подкани. Накарах тялото ми да се прегърби, сякаш съм се отказал.
— Така е.
Очите му се извиха към телевизора. Аз се изстрелях. Носът му издаде много задоволителен особен пукащ звук, когато го застигна юмрукът ми. Той се опита да ме сграбчи, но аз се измъкнах ловко преди да успее да ме хване с плика съсипан чипс в лявата ми ръка.
— Счупи ми носа, идиот такъв.
— Само между нас си е, нали Пол?
Отидох да прибера чипса. Когато се обърнах, Пол нагласяше носа си, преди да може да зарасне накриво. Кръвта вече бе спряла, изглежда нямаше източник, от който да се стича по устните и да капе от брадичката му. Той изруга, потрепвайки докато дърпаше хрущяла.
— Ужасна досада си, Джейкъб. Кълна се, бих предпочел да се мотая с Лия.
— Ауч. Уау, обзалагам се, че на Лия наистина ще й хареса това, че искаш да прекарваш време с нея. Направо ще стопли сърцето й.
— Ти ще забравиш, че съм казал това.
— Разбира се. Убеден съм, че няма да се изпусна.
— Ъгх — изръмжа той и се настани отново на дивана, изтривайки остатък от кръвта с яката на блузата си. — Бърз си, хлапе. Това ще ти призная. — Той насочи вниманието си обратно към блудкавия мач.
вернуться
1
В оригинала думата е «dorito», което представлява известна марка за зърнени закуски и чипсове — Б.ред.
