Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Легална сделка, другарю милиционер — злобно отвръща Клара.
— Все пак поименно с кого?
— С никого поименно, а от една кооперативна фирма.
— „Рога и копита“?
— Плоски са ви шегичките. Кооперативна фирма „Логика“.
— Кой те свърза с тази „Логика“?
— Един достопочтен гражданин, понастоящем не е в Москва.
— На море ли е?
— Да. На почивка за няколко месеца.
— Само че на Бяло море. И не за няколко месеца, а с осемгодишна присъда… Видя ли, Клери, и аз мога да отгатвам. Само че как да въздействам на парапсихологическите ти точки, та да разбереш, че песента ти е изпята, ако не се споразумееш с мен. Ще настигнеш насред път достопочтения си гражданин, после в лагера ще те уредим в кухнята да готвиш за бившите си съучастници. Достатъчно ясен ли бях?
Клара облизва с върха на езика кървавото червило на устните си, лилавите й клепачи потрепват от страх. Тя знае за какво става дума: компютърните спекулации с чужди фирми намирисват на затвор и нейните покровители тежкари от съответните служби няма да я спасят. Но тя не знае, че всички приказки на Грязнов са блъф, той само е чувал за посредника на кооперативна фирма „Логика“, който наскоро отиде в пандиза с всичките си милиони.
— За Бардина сега ще направя разпечатката — най-сетне казва Балцевич и тръгва към компютъра, — но за никакъв Бил не знам.
Обаче Грязнов вижда как треперят късите й пръсти върху клавишите, чува как особено писука компютърът.
— Клара бърка командите. А ето вече заскърцва и печатащото устройство, от него бавно излизат листата с гъсто изписан текст. Майорът ги поема един по един и ги преглежда по диагоналната система. Никъде не се мярка името на Бил или дори най-малкият намек за него.
— Браво. С Татяна всичко е ясно. Значи мъжът й е пълна нула? Какво беше: онанист, фетишист, мазохист? Прекрасни министри си имаме, няма що, луди за връзване, ама ни управляват. А неговата шампионка Нинел — тя как го понася?
— За един милион ще го понася, къде ще ходи! — изсъска Балцевич.
— Какъв милион?
— Според слуховете. За любовта си му изискала един милион.
— Интересно. Я по-подробно.
— Значи. Явява се министърът на спорта Бардин при спортистката Глушко, приземява се на едно коляно и мълви: „Ваш роб до гроб.“ Така и така, един вид ви искам ръката. Обаче в отговор чува думи не на девойче, а на валутна курва: „Сантименталните приказки, министре мой, си ги вкарайте — сещате се къде. Първо ще зарежете жена си, после искам един милион и тогава съм ваша.“
— Гушна ли го?
— Гушна го.
— Откъде знаем?
— От приятели.
— А може би си чувала как Бардин се е сдобил с този милион?
— Прекаляваш, началник. Не съм участвала в неговите операции. Това си е вашият бизнес, не е мой. Нали ви плащам от джоба си за всички разследвания и проучвания — аз като данъкоплатец в тази държава.
— Виж какво, гражданко Балцевич, ти много да не знаеш, че ще отидеш на топло с целия си лайнен бизнес. Ще съобщя в Стопанската милиция как им разваляш показателите, като подготвяш техните жертви за разпитите, а своите клиенти ковеш пред мафиотите. И на тях ще им кажа: предава ви, нещастници такива, вашата Клара на чекистите, окото й не мигва! Голям смях ще падне.
Грязнов няма време за празни приказки с Балцевич. И не му трябват в момента никакви сведения, освен едно: кой е Бил. Вижда, че Клара леко е свила перките след заплахите му и допълва:
— Така че или говорим за Бил, или…
— Добре, дадено. Само едно да се разберем, Слава: имаш от мен Бил, но ме оставяш на спокойствие.
— Зависи как ще докладваш нещата, Клара — хрисимо произнася Грязнов.
Клара присвива очи, дръпва дълбоко.
— Таня идва да си гледа за него. Беше лапнала до ушите. Ама той мъж, та мъж; колкото до размерите, бил нещо невиждано. Тя каза, че бил някаква важна клечка, носеше разни парцалки от чужбина, някои стигаха и до мен. Е, тя пък все не можеше да разбере дали той си няма някоя курва. Така че й хвърлях картите да знае цялата истина.
— Как се казва? Къде работи?
— Да не си луд, Славочка, никога не съм го виждала, нито му знам името. А пък за работата му изобщо не съм се интересувала.
— Аха, аха… Защо се правиш на малоумна, гражданко Балцевич? Кого мамиш с тия „важна клечка“, „мъж, та мъж“? — Грязнов си взе от нейните цигари, запали.
— А кой го е следил в хотел „Белград“? И после е пускал информацията на Бардина? Или и това са показали картите? — И подхвърли провокативно: — Кой е снабдявал Бардина с наркотици?