Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Понеже обичаш извиненията и употребата на камшик, ще се помъча да споделя тези твои любими занимания — отбеляза Клейтън. — Този път обаче аз ще съм този, който ще използва камшика, а ти ще се извиняваш.
Уитни не продума. Той й направи знак да легне по корем в скута му и тя се подчини. Зачуди се колко ли ще успее да издържи.
— Ще спра, когато започнеш да се извиняваш — уведоми я той и изчака няколко мига, сигурен, че ще чуе извиненията й.
Уитни не отрони нито звук. Упоритото й мълчание го вбеси и той вдигна камшика. Замахна и едва тогава осъзна какво се кани да направи. В последния миг отклони удара и захвърли камшика. Уитни изписка. Отвратен от себе си и от нея, той я сграбчи за раменете и я обърна с лице към себе си.
Тя го гледаше през сълзи, ядосана, че е проявила страха си пред него.
— Мразя те! — задавено извика девойката.
— За какво? — дрезгаво попита той.
Уитни насочи погледа си към лъскавия черен гръб на Опасния вихър, внезапно обзета от чувство за вина. Беше истинско чудо, че конят не беше наранен и че ездачът му беше достатъчно добър, за да се запази невредим след опасното препускане.
— Погледни ме — нареди Клейтън, но в тона му неочаквано се прокрадна топлота.
— Не! — рязко отвърна Уитни. — Ако го направя, ще ти издера очите, затова не настоявай и ме остави да си вървя.
Знаеше, че той няма да я пусне да си тръгне, преди да се е извинила, а повече от всичко й се искаше в този момент да бъде далеч от него.
— Нямах намерение да удрям коня. Всъщност ударът беше предназначен за теб. — Положи неимоверни усилия да говори твърдо. — Признавам, че постъпих безотговорно и последиците можеха да бъдат ужасни.
— Благодаря — кротко отвърна той. В гласът му нямаше нито триумф, нито задоволство.
Тя учудено вдигна поглед към него. Винаги когато й се беше налагало да се извинява на баща си за някоя своя постъпка, той я беше изслушвал мълчаливо, а после се беше впускал в дълги нравоучителни тиради. Кой знае защо беше очаквала Клейтън да реагира по същия начин.
— Благодаря ти за извинението — повтори той.
Великодушието му стори това, което заплахата от камшика не постигна. От очите й бликнаха сълзи на срам и тя не можеше да ги спре. Опита се да се измъкне от прегръдката му и да се изправи, но ръцете му я държаха здраво. Клейтън започна да гали косите й и жестът му я накара да заплаче още по-силно. Плака, докато ризата му стана мокра от сълзите й.
— Защо ме мразиш, малка моя? — нежно попита той.
— Защото в теб има нещо, което ме кара да се държа като проклета лунатичка — отвърна тя.
Клейтън тихо се засмя и докосна брадичката й. Сивите му очи се впиха в лицето й с топлота и одобрение и изведнъж Уитни почувства, че този мъж сякаш е най-близкият й човек — между тях се раждаше нещо. Чувството я зашемети и изпълни цялото й същество.
— Ужасно съжалявам, че те предизвиках да се качиш на Опасния вихър и че…
— Не говори повече за това. Вече е забравено — прекъсна я нежно той.
Клейтън сведе глава да я целуне, но вместо да се отдръпне, тя повдигна лице към него и посрещна устните му. Целувката беше нежна, галеща, успокояваща.
Дори когато устните му станаха по-настойчиви и търсещи, тя чувстваше, че ако се отдръпне, той ще я остави да си тръгне. Нямаше сили да се откъсне от него. Ръцете й се обвиха около кръста му и се плъзнаха нагоре към шията му.
И всичко се промени. Пръстите му внимателно свалиха шалчето от косата й, заровиха се в буйните й къдрици. Той обгърна с длани лицето й и впи поглед в очите й, заприличали на дълбоки тъмнозелени езера.
— Господи, толкова си хубава! — прошепна Клейтън.
Сърцето й замря, после лудо заби. Той я целуваше, караше я да се чувства безплътна и лека. Езикът му накара устните й да се разтворят, плъзна се жадно в устата й. Ръцете му докоснаха бедрата й, повдигнаха тялото й и го притиснаха плътно до неговото.
Тя потръпна от страст и се отпусна по гръб, а Клейтън се надвеси над нея, без да я изпуска от прегръдката си.
— Не можем… — успя да промълви задъхано тя. Устните му не я оставиха да се доизкаже.
Клейтън простена. Обсипа с целувки страните й, шията й и отново се върна на устните й. Нежно докосна гърдите й и започна бавно да разкопчава блузата й.
Уитни се върна към реалността. Уплашено поклати глава и се опита да се отдръпне, когато дланите му покриха гърдите й.
— Недей — дрезгаво прошепна той и продължи да гали пламналата й плът.
И внезапно, без никакво предупреждение, Клейтън спря. Горящият му от желание взор се впи в нея и той промълви със странен глас: