Ах, тази Алиса!
- Автор: Лундвал Сам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ах, тази Алиса!». Краткое содержание книги:
Една от камерите даде в едър план самолет, който летеше съвсем ниско над дърветата. Отпред при мотора, изписано с големи букви, се четеше името Spirit of St. Louis33.
— Защо не се намесиш и не сложиш край на тази история — каза Кат. — Само от теб зависи.
— Търпение — отвърна Монтийе. — Ще разреша въпроса по моему, елегантно и без сътресение. Те няма да издържат вечно така. Накрая ще се принудят да се предадат. За разлика от тях аз не бързам за никъде.
— Играеш си на война — укори го Кат. — Открайвремешната ти мечта. Всичко това е за теб само игра.
— Първия път допуснах грешка — каза Монтийе. — Но си извлякох съответната поука. Ще ги накарам да лазят на колене в краката ми.
— Но там умират хора.
— Да не би аз да започнах тази история? Искам да ни върнат Марта и да играят с открити карти, нищо повече. Ако те спрат да се бият, няма да има война.
— Можеш да сложиш край на всичко това, когато пожелаеш — продължи Кат. — Но ти просто не искаш, защото победиш ли ги веднъж, няма да можеш да си играеш вече на велик пълководец.
— Стига с твоите психоанализи! — сряза я Монтийе. — Ще действувам както аз намирам за добре, разбрано?
Кат стана.
— Разбрано — каза тя и напусна командната зала, без да се обръща повече назад. Високоговорителите зад гърба й продължиха да бълват грохота на битката.
Монтийе включи микрофона, даде инструкции за включване на още един крайцер. Врагът прибягна до подкрепления: далекобойни оръдия, бойни коли и несекващ поток от войници в мрачни сиви униформи. Пикиращи бойни самолети прелетяха над неподвижните кораби разузнавачи и ги засипаха с дъжд от огън.
Бойното поле се разрастваше непрекъснато и превръщаше гората в необятна пустош, но в средата, все така непокътнат, се открояваше малък зелен оазис, от който се издигаха блестящите кули. Земята се тресеше, огнени кълба припламваха и угасваха, но кулите не преставаха да бълват нова жива сила, нови машини и така да наливат масло в абсурдния, несекващ огън на ехтящото бойно поле.
Ако не държаха Марта там вътре — мислеше Монтийе, — отдавна да съм взривил това чудо. Но при сегашното положение не мога да рискувам. Ще отстоявам позициите си, докато се налага, пък дори това да е цяла вечност. Мога да си го позволя — имам още шест крайцера в орбита около Земята. Ще ги направя на пихтия, преди да ги принудя да сключат примирие. Дори без помощта на крайцерите.
Но ако се наложи…
Мога да поискам подкрепления от Междупланетна-та федерация. Земята е наша. Няма да се откажем от нещо, което ни принадлежи по право. Ще са необходими само няколко седмици, за да стигнат дотук — ако се наложи. Мога да поискам още хиляда, десет, петдесет хиляди души. Ще ги направим на пух и прах. Аз ще ги направя на пух и прах.
Монтийе следеше екрана, а устните му бяха решително свити в почти болезнена гримаса.
Никога няма да се предам.
Включи микрофона. На Земята кацаха нови крайцери и разтоварваха провизии, хора, машини. Бяла, ослепителна смърт властвуваше над нощта. В окопите умираха войници, но на тяхно място се появяваха нови. Всички те си приличаха.
Монтийе настъпи отново. Противникът отговори с отбранителен ход. Шахматната партия напредваше според всички правила.
Монтийе наблюдаваше екрана и умуваше как да продължи. Войната се разрастваше — може би трябваше да премести щаба няколко километра назад. Много разумен ход.
Рокада.
20
Войната продължаваше — ту заглъхваше в откъслечни престрелки над ничията земя, ту се развихряше във внезапни въздушни атаки. Земята бе опустошена на километри около блестящите кули, които се издигаха все тъй надменно от малкия оазис зеленина и продължаваха да бълват жива и военна сила. Бойното поле се разширяваше в концентрични кръгове като около камък, хвърлен във вода. Пътищата гъмжаха от бегълци. Безкрайните им колони се нижеха покрай щаба — бледи и смълчани войници с малки вързопи, в които носеха оскъдните си вещи. Имаше часови, които твърдяха, че лицата на някои от бегълците им се струват познати, че ден след ден и нощ покрай тях минават едни и същи бегълци. Повечето се смееха на тези приказки. Всички бегълци си приличат. Униформата на страха и глада обезличава хората не по-малко от войнишкия мундир.
Появяваха се и военнопленници — мрачни, брадати мъже, които отказваха да съобщят нещо друго освен военния си чин и номер. Тези военнопленници, затворени в силови полета, ден и нощ крояха планове за бягство. Неколцина от тях измислиха дървен кон за гимнастическите си упражнения и под негово прикритие избягаха през подземен тунел, който свършваше извън територията на лагера. Друг пленник избяга с помощта на една от инженерките, която се бе влюбила в него. Военнопленниците непрекъснато създаваха някакви неприятности. Монтийе прехвърли всички проблеми, свързани с тях, на един от подчинените си и с това ги изтри от своето съзнание.
33
Духът на св. Луис (англ.). Б. пр.