Ах, тази Алиса!

— Но ти и така ме разбираш, нали?

Алиса помълча известно време. Вървеше пред Кат и разсеяно подритваше разпилените по пътечката клонки и нападали листа.

— На Земята са съществували много цивилизации — каза тя предпазливо.

— И аз така подозирам.

Алиса отново се замисли.

— Но какво ще каже той, ако не се върнеш на кораба?

— Сигурна съм, че ти все ще измислиш нещо.

— Може би.

Те продължиха да слизат мълчаливо по пътечката, която на едно място съвсем се стесни, просече скалите и продължи от другата им страна успоредно с тях. В ниското се стелеше плътна мъгла, но колкото по-надолу слизаха, толкова по-рядка изглеждаше тя и се разнасяше като отъняващ дим.

В подножието на Олимп се ширна море. На няколко километра навътре сред водата се открои остров с пищна зеленина, небето над него изглеждаше особено синьо. Пръснати сред китна мозайка от ниви с правилни геометрични форми и добре поддържани градини, се виждаха доста градове и селца. Дълбок залив се врязваше в сушата и край това естествено пристанище бе разположен голям древен град, който се отразяваше като в огледало в бистрото спокойно море. В пристанището се вливаше широка река.

— Анидър31 — поясни Алиса, като посочи реката. — Извира при Амаврот. — Погледна Кат и добави: — Амаврот е столицата на острова.

Кат се загледа в острова, който се виждаше ясно като на длан.

— А как се казва самият остров?

— Абракса. — Алиса се разсмя. — Но това беше, пре ди на власт да се издигне Утоп, когото ние помежду си наричахме Автоп. Няма друго такова кътче на земята, на него е стъпвал един-единствен чужденец.

Кат се впечатли:

— Колко много неща знаеш!

Алиса се засмя.

— Аз съм само на десет години. Нищо не знам. Но съм сигурна, че на теб ще ти хареса на този остров.

— Може би. — Кат проследи с поглед пътечката, която свършваше в ниското под тях при брега. Там чакаше лодка, а от лодката ги гледаше лъчезарно лице. Кат вдигна очи към небето, което бе кристално ясно и синьо. Непомрачавано от нищо и безоблачно, то с нищо не издаваше, че там някъде горе кръжи черната космическа флотилия на Федерацията. Кат отново погледна надолу към далечните синкави хребети и притихналия остров. Почувствува някакво необяснимо спокойствие, душата й се отпусна, ръцете й увиснаха вяло встрани от тялото. Тя се извърна рязко и заслиза по стръмната пътечка. След десетина метра спря и погледна нагоре към Алиса, която не бе помръднала от мястото си насред стръмния склон.

— Ами Мон? — попита тя доста сдържано и безучастно.

— Все ще измислим нещо — отвърна Алиса със смях. Кат продължи надолу към очакващата я на брега лодка — тя вървеше по стъпките на Рафаел Хитлодей32, единствения чуждоземен посетител на остров Утопия. Зад гърба й се спусна непроницаема мъгла, но гледано отдолу, небето бе все тъй ведро и безоблачно.