Алибито
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алибито». Краткое содержание книги:
— Тази Стефи работи с теб, нали? — Хамънд кимна и тя добави: — Е, мисля, че е непоносима.
Той се усмихна.
— Малко хора харесват Стефи. Много е амбициозна и си навлича гнева на мнозина, но това не я притеснява. Не би участвала в конкурс по тактичност.
— Защото със сигурност би загубила.
— Всъщност, когато я опознаеш, може да бъде чудесна приятелка.
— Въздържам се от коментар.
— Трябва да знаеш откъде е тръгнала.
— Отнякъде на север.
Той се засмя:
— Нямах предвид родния й край, Дейви. Говоря за амбициите й. Преживяла е доста разочарования в кариерата си. В стремежа си да компенсира тези трудности понякога става твърде агресивна.
— Престани да я защитаваш, че ще се ядосам.
Дейви вдигна ръка и отмести косите от врата си, за да улесни Сандро. Позата й бе доста съблазнителна. Виждаше се подмишницата и част от гръдта й. Хамънд бе сигурен, че знае това и съзнателно се опитва да го разсее.
— Наистина ли мислиш, че ще бъда заподозряна? — попита тя.
— Сега ще наследиш много пари.
— Прав си — замислено каза Дейви. — Освен това за никого не е тайна, че основната цел на покойния ми съпруг беше — извинявай за израза — да изчука колкото е възможно повече мои приятелки. Не знам дали ги сваляше, защото повечето бяха сред най-желаните жени в Чарлстън, или защото знаеше, че са ми приятелки. Може би по-скоро второто, защото Джорджия Арендейл има задник колкото на слон, а той все пак отиде с нея на плаж в Кяуа. Сигурно здравата е изгоряла, защото не би й стигнала цяла туба плажно масло, за да покрие толкова много целулит. Емили Съдърленд има ужасна кожа — въпреки тоновете крем, които използва, но Лут го направи и с нея в тоалетната й на първия етаж — капакът на чинията беше облицован с лисича кожа — на едно новогодишно тържество.
Хамънд се засмя, въпреки че Дейви не се шегуваше.
— Докато ти естествено никога не измени на брачните си клетви.
— Разбира се.
Тя смъкна чаршафа с няколко сантиметра по-надолу и съблазнително премигна, за да не остави и капка съмнение, че това не е лъжа.
— Вашият брак не беше свещен, Дейви.
— Никога не съм твърдяла, че обичам Лут. Всъщност той знаеше, че не изпитвам нищо към него. Но всичко беше наред, защото и той не ме обичаше. Бракът ни донесе очакваната полза. Лут се ожени за мен, за да се хвали наляво и надясно, че е единственият мъж в Чарлстън, достоен да чука Дейви Петиджон. А аз… — Замълча и изражението й стана тъжно. — Имах свои причини, но целта ми не беше да преследвам щастието.
Отмести ръката си от тила и косите й се разпиляха свободно, когато Сандро започна да масажира гърба й.
— Защо се стресна, Хамънд? Какво има?
— Всичко, което каза, звучи като мотив за убийство.
Дейви презрително се засмя:
— Ако бях решила да убия Лут, не бих го направила по този начин. Нямаше да бия път до центъра в горещ съботен следобед, когато градът е пълен с потни, вонящи туристи, да размахам пистолет пред всички като хулиган и да го застрелям в гръб.
— Възможно е да си очаквала, че полицаите ще разсъждават по този начин.
— Обратна психология? Не съм толкова умна, Хамънд.
Той я погледна така, сякаш бе готов да каже: „Напротив.“
— Добре — рече тя, разгадала изражението му. — Умна съм. Но е необходимо и известно усилие, а всички знаят, че не бих жертвала спокойствието си в името на каквото и да било. Просто не съм човек, който би си поставил толкова трудно постижима цел.
— Вярвам ти — увери я Хамънд и беше искрен. — Но не мисля, че в съдебната практика е имало случай на оправдаване поради мързел.
— Съдебната практика? Наистина ли мислиш, че имам нужда от адвокат? Нима детектив Смайлоу сериозно ще ме обяви за заподозряна? Това е лудост! — извика тя. — По-скоро той би убил Лут, отколкото аз. Смайлоу никога не би му простил за това, което стори на сестра му.
Хамънд смръщи вежди.
— Не помниш ли? Сестрата на Смайлоу — Маргарет, беше първата съпруга на Лут. Може би от по-рано е била неосвидетелствана маниакално-депресивна личност, но бракът с Лут я съсипа. Един ден откачила и изгълтала шише хапчета за обяд. След самоубийството й Смайлоу обвиняваше Лут, твърдеше, че е унижавал бедната Маргарет и се е гаврил с чувствата й. На погребението й си размениха доста обидни думи и закани. Стана голям скандал. Нима си забравил?
— Благодаря, че ми напомни.
— Оттогава Смайлоу ненавиждаше Лут. Така че няма смисъл да се безпокоя заради него — каза тя, докато Сандро й помагаше отново да легне върху масата. — Ако ме обвини, че съм убила мъжа си, просто ще му напомня колко смъртоносни заплахи е отправял.
— Бих си купил билет, за да гледам — засмя се Хамънд.