Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
8.
Селскостопанският магазин на Милт Кросън беше на ъгъла на Джойнтнър Авеню и Рейлроуд Стрийт. — Повечето местни старци се събираха там, когато валеше и паркът ставаше неприветлив. А през дългите зимни месеци се превръщаха просто в част от обзавеждането.
Когато Стрейкър пристигна със стария си Пакард, модел 1939 година — дали пък не беше 1940? — Милт тъкмо си приказваше разсеяно с Пат Мидлър. Спореха дали през петдесет и седма или петдесет и осма е било бягството на Джуди, дето заряза Фреди Овърлок. Единодушно смятаха, че е хукнала с онзи търговски пътник от Ярмаут, споразумяха се и по въпроса, че двамата са били от един дол дренки, но по-нататък не можеха да постигнат съгласие.
При влизането на Стрейкър разговорите секнаха.
Той ги огледа един по един — Милт, Пат Мидлър, Джо Крейн, Вини Ъпшоу, Клайд Корлис — и се усмихна с безжизнена любезност.
— Добър ден, джентълмени.
Милт Кросън се изправи, оправяйки смутено престилката си.
— Желаете ли нещо?
— Да — каза Стрейкър. — От щанда за месо, моля.
Избра си голямо парче говеждо филе, няколко наденици и половин килограм телешки дроб. Към това добави брашно, захар, фасул и три готови погачи.
Пазаруването протече в пълно мълчание. Постоянните посетители седяха около грамадната старинна печка, която бащата на Милт бе пригодил за течно гориво, пушеха, зяпаха замислено към небето и крадешком наблюдаваха новодошлия.
Когато Милт наслага всички продукти в голям кашон, Стрейкър плати в брой с две банкноти — от двайсет и от десет долара. Взе кашона под мишница и отново ги стрелна с хладна, презрителна усмивка.
— Приятен ден, джентълмени — каза той и излезе.
Джо Крейн захвана да тъпче царевичната си лула.
Клайд Корлис се изкашля и изплю смес от храчки и тютюн за дъвчене в нащърбената кофа до печката. Вини Ъпшоу извади от вътрешния си джоб машинка за навиване на цигари, сипа малко тютюн и нагласи хартийката с подути от артрита пръсти.
Всички гледаха как чужденецът намества кашона в багажника. Знаеха, че покупките трябва да тежат към петнайсет килограма и бяха видели как онзи ги изнесе под ръка като пухена възглавница. Той затвори багажника, мина на шофьорското място и подкара по Джойнтнър Авеню. Колата се изкачи нагоре, свърна по Брукс Роуд, изчезна за миг и пак се появи иззад дърветата, но вече смалена от разстоянието. Зави по алеята пред Марстъновия дом и изчезна от поглед.
— Странен чешит — обади се Вини, после лапна цигарата, изтръска няколко парченца тютюн и извади кибрит от джоба на сакото си.
— Сигурно ще да е от ония, дето купиха пералнята — каза Джо Крейн.
— И Марстъновия дом.
Клайд Корлис пръдна.
Пат Мидлър съсредоточено чоплеше мазола на лявата си длан.
Минаха пет минути.
— Как мислите, дали ще им потръгне? — запита Клайд, гледайки настрани.
— Може — рече Вини. — През лятото може да завъртят търговията. Знае ли се, както е тръгнало напоследък…
Всички зашепнаха, завъздишаха одобрително.
— Якичък е — подхвърли Джо.
— Ъхъ — потвърди Вини. — Пакардът му беше модел трийсет и девета, ама нямаше грам ръжда.
— Четирийсета беше — поправи го Клайд.
— Четирийсета няма стъпенки — възрази Вини. Трийсет и девета беше.
— Тук бъркаш — каза Клайд.
Минаха още пет минути. Старците забелязаха, че Милт оглежда двайсетачката, с която бе платил Стрейкър.
— Има ли им нещо на парите, Милт? — запита Пат. Онзи чешит да не ти е пробутал фалшиви пари?
— Не, ама гледай.
Милт се приведе над тезгяха и всички огледаха банкнотата. Беше много по-голяма от обичайното. Пат я и вдигна срещу светлината, взря се и отпусна ръка.
— Серия Е от двайста година, нали тъй, Милт?
— Точно — кимна Милт. — Не ги печатат вече от петдесетина години насам. Мене ако питаш, може да й взема добри пари от нумизматичното магазинче в Портланд.
Пат пусна банкнотата да обикаля и всички я огледаха отблизо или отдалече в зависимост от дефектите на зрението си. Последен бе Джо Крейн, след това Милт я прибра в долното чекмедже при личните чекове и рекламните купони.
— Странен чешит, дума да няма — промърмори Клайд.
— Ъхъ — рече Вини и помълча. — Колата обаче беше модел трийсет и девета. Завареният ми брат Вик имаше такава. Първата му кола. На старо я купи, да, през четирсет и четвърта. Една сутрин му изтече маслото и пустите бутала загряха, та отидоха по дяволите.