Тъмна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъмна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не тече нито капка човешка кръв. Малко преди да бъде убит от лесърите, Дариъс, един от най-добрите бойци на Братството, се обръща към Рот с молба да се погрижи за дъщеря му Бет. Тя се е родила от връзката му с човешка жена и не подозира за вампирските си гени. Рот трябва да въведе красивото момиче в света на вампирите…
Бет Рандъл води съвсем обикновен, дори леко скучен живот — рядко излиза с приятели, а работата й като репортер в местния вестник е безперспективна и не особено вълнуваща. Отраснала в сиропиталища и приемни семейства, тя не знае нищо за произхода си. Докато един ден Рот не се появява на прага й…
Почувства проницателния поглед на Вишъс. Острият му ум преценяваше ситуацията. Вишъс беше най-умният сред братята, но беше платил за тази привилегия висока цена.
Рот имаше собствени проблеми и изобщо не му беше лесно, но не би искал да носи кръста на Вишъс. Знанието за това, което тепърва щеше да се случи, беше ужасен товар.
Ви дръпна от ръчно свитата си цигара и бавно изпусна дима.
— Сънувах те миналата нощ.
Рот настръхна. Като че ли предчувстваше нещо такова.
— Не искам да знам, братко, наистина не искам.
Вампирът кимна.
— Само искам да запомниш нещо, става ли?
— Казвай.
— Двама изтормозени пазачи с радост ще се вкопчат в гърлата си.
13
— Вечерята беше страхотна — отбеляза Бет, когато Бъч спря колата пред дома й.
Той беше на същото мнение. Тя беше умна, забавна и адски красива. И щом преминеше границата, тя моментално го поставяше на мястото му.
Беше изключително сексапилна.
Паркира колата, но не угаси мотора, за да не си помисли тя, че иска да го покани вътре. Искаше го естествено. Но не искаше да я постави в неловко положение, ако тя не желае нещата да се развият в тази посока. Май беше на път да стане добро момче?
— Изглеждаш изненадана, че си прекара добре.
— Да, малко.
Бъч я огледа, започвайки от коленете, които едва се показваха изпод подгъва на полата й. Слабата светлина на контролното табло му разкриваше прекрасните очертания на тялото й, дългата грациозна шия, идеално оформените устни. Искаше му се да я целуне тук, на смътната светлина, на предната седалка на необозначената си кола, като че ли бяха тийнейджъри.
После искаше да влезе заедно с нея в апартамента й и да не излезе чак до сутринта.
— Е, благодаря ти — каза тя, усмихна му се и се обърна към вратата.
— Почакай.
Действаше бързо, за да нямат и двамата време да размислят. Взе лицето й в ръцете си и я целуна.
Рот се материализира в двора зад апартамента на Бет и усети кожата си да настръхва. Тя беше наблизо. Но в дома й не светеше. Подчинявайки се на някакво вътрешно чувство, той заобиколи сградата. Отпред беше паркиран с нищо неотличаващ се американски седан. Тя беше вътре.
Рот тръгна по тротоара и мина край колата, все едно просто се разхождаше в сенките на дърветата. И замръзна на мястото си. Безполезните му иначе очи различиха ясно фигурата на мъж, който я беше притиснал с цялото си тяло. Като че ли силното сексуално желание на мъжа не беше достатъчно, за да му подскаже какво става. За Бога, можеше да подуши похотта на копелето дори през стъклото и стоманата на седана.
Рот се втурна напред. Първият му инстинкт беше да откърти вратата на колата и да убие мъжа, който я държеше в ръцете си. Да го издърпа и да разкъса гърлото му.
Но в последната секунда се обърна кръгом и с нежелание отново потъна в мрака.
Кучи син. Беше толкова бесен, че виждаше в червено в буквалния смисъл. Друг мъж целуваше устните, докосваше тялото й с ръцете си… В гърдите му заклокочи приглушено ръмжене и изскочи навън.
Тя е моя.
Той изруга. Да, и в каква паралелна вселена живееше той? Не беше негова шелан, беше поел отговорност за нея само временно. Тя можеше да бъде, с когото си иска. Където и когато си поиска.
Но Господи, самата мисъл, че ласките на този тип й харесват, че може би предпочита вкуса на човешката целувка, беше достатъчна, за да накара слепоочията на Рот да затуптят.
Добре дошъл в прекрасния свят на ревността, помисли си той. За да влезеш в него, плащаш с непоносимо главоболие, почти неустоимо желание да извършиш убийство и комплекс за малоценност.
Ура.
Боже мой, нямаше търпение да се върне към предишния си живот. Незабавно, след като тя премине през преобразяването, той ще се махне от града. И ще се преструва, че никога не е срещал дъщерята на Дариъс.
Бъч се целуваше дяволски добре.
Устните му бяха твърди, но възхитително нежни. Не беше прекалено настоятелен, но й даде да разбере, че е готов да я отведе в леглото и това му намерение е съвсем сериозно. Отблизо миришеше приятно, на смесица от афтършейв и прани дрехи. Докосна го с ръце. Усети под дланите си широките и силни рамене, притисналото се плътно до нея тяло. Беше като навита пружина и в този миг й се прииска да изпита влечение към него. Наистина искаше. Само че го нямаше сладкия пристъп на безумие, на див глад. Не изпитваше чувствата от предишната нощ, когато беше с…
Много подходящ момент беше избрала, за да си спомни за другия мъж.
Когато Бъч се отдръпна, очите й бяха полузатворени.