Тъмна любов

Господин Х. обяви края на мача и не каза нищо, когато победителят протегна ръка и помогна на победения да се изправи на крака. Тази демонстрация на вежливост го раздразни и му се прииска да накаже и двамата.

Първото правило на обществото беше ясно: ритай поваления, докато не престане да мърда. Беше толкова просто.

И все пак това беше училище, а не реалният свят. Родителите, които позволяваха на синовете си да се занимават с бойни изкуства, щяха да се противопоставят, ако скъпоценните им дечица бъдат върнати у дома на носилка. Двамата ученици му се поклониха, лицето на победения беше яркочервено, и то не само от физическото напрежение.

Господин Х. позволи на останалите от групата да гледат, защото знаеше, че срамът и смущението са важна част от корективния процес.

Той кимна на победителя.

— Отлична работа. Само че следващия път го свали по-бързо, разбра ли? — обърна се към победения. Огледа го от главата до петите и отбеляза за себе си, че диша тежко и краката му треперят. — Знаеш къде да отидеш.

Победеният запримига бързо и се отправи към стъклената стена, която гледаше към фоайето. В съответствие с изискванията той застана с лице към прозрачните панели с високо вдигната глава, за да може всеки, който влиза в сградата, да види лицето му. Ако избърше сълзите, стекли се по бузите му, щеше да се наложи да изтърпи повторно наказанието при следващото занятие.

Господин Х. раздели учениците си на групи и се зае с тренировката. Наблюдаваше ги, коригираше стойката и положението на ръцете, но умът му беше зает с други неща.

Предишната нощ не всичко мина идеално. Никак даже.

Когато се върна у дома, научи от полицейската си радиостанция, че тялото на проститутката е открито някъде след три часа през нощта. Не се споменаваше нищо за вампира. Може би лесърите бяха взели цивилния, за да си поиграят с него.

Беше много неприятно, че нещата не се бяха развили така, както се бе надявал и сега му се искаше да се върне отново на улицата. Използването на току-що убита жена като примамка щеше да свърши чудесна работа. Но упоителните стрелички трябваше да се калибрират по-добре. Беше започнал със сравнително малка доза, за да не умре цивилният, преди да е поработил над него. Очевидно дозата на наркотика трябваше да се увеличи. Така или иначе, предишната вечер беше провал.

Господин Х. погледна победения. Тази вечер трябваше да се заеме с вербуване. Редиците имаха нужда от попълнение след разпадането на онзи новобранец преди две вечери.

Преди векове, когато вампирите бяха много повече, обществото разполагаше със стотици членове из целия Европейски континент и нововъзникващите селища в Северна Америка. Сега обаче, когато вампирското население беше намаляло, числеността на обществото също се беше свила. По чисто практически съображения. Отегченият, бездеен лесър беше лошо нещо. Бяха подбрани специално заради склонността им да упражняват насилие и поривът им към убийство не можеше да бъде замразен само поради недостига на жертви. Наложи се да умъртвят доста от тях, защото бяха убили други лесъри в надпреварата си за превъзходство. Вероятността от проява на агресия към себеподобните беше далеч по-голяма, когато имаше твърде малко работа. И още нещо, което беше не по-малко лошо. Бяха започнали да избиват хора само заради спорта.